Спестявам ви глупавите два дена ,които преживяхме с Зак и Дейв.Накратко ,Зак се научи на контрол ,някак...целувайки се страстно с Дейв пред лицето ми. Върнахме се в Уесбрук и всичко сякаш се върна към нормалното.Е,не съвсем.
Иян странеше от всички,Зак и Дейв...оф не искам да коментирам ,сестра ми беше по-тъжна от всякога ,аз научих някои заклинания,а компанията ни остана само с трима души.Аз,Мак и Ния.
Една сутрин се събудих от непрестаното звънене на телефона ми.Зак ми беше звънял около 30 пъти.
-Какво има?!-Казах аз ,изнервен че ме е събудил.
-Среща на онзи дъб от онази нощ ,сега ,спешно е!!!!-Каза Зак.Веднага след това той затвори телефона и не ме остави да му откажа.
Явно ще трябва да отида.Станах от леглото и се облякох възможно най-бързо и излязох от стаята си.Слязох по-стълбите и тъкмо да отворя вратата и бях спрян от звука на плачеща жена.Майка ми.
Тя ме забеляза и изтри сълзите си.
Попитах,какво има и тя ми отговори ,че сестра ми не се е прибрала вчера и че е оставила бележка на която пишело че ще прекрати живота си. -,,не мисля че би успяла да го направи,няма куража..."помислих си аз .
Успокоих я и й казах,че всичко ще е наред.
Сестра ми беше смела ,но не би посегнала на живота й.Казах й че ще отида да потърся Ана и възможно най-бързо излязох от нас.
Бях научил заклинанието за телепортиране. И за секунди се озовах при приятелите ми.
Тогава разбрах какво е станало със сестра ми.....
ESTÁS LEYENDO
Името ми
Fantasía[НЕ ТОЛКОВА БЕЙСИК ИСТОРИЯ ЗА]Вампири ,върколаци, вещици хибриди,гейове,лесбийки ,драма. И общо взето странният живот на Ерик Сеймън и приятелите му
