Защото небето е синьо | p o e t r y

Тъмнея

Тъй самотна е душата,
Скрита, млада, дива;
В тъмнина се цялата покрила -
Покрила се е, безвъзмездно скрита.
И песента ѝ в мрачност потопена,
Красива,
За да изпадне в сън на самота -
Вечно забравена да скита.

И облаците само нея ще опяват
В сини бури, морета,
Болката и скръбта ѝ възхваляват -
Из дебрите на небесата ще се скита.

Може би защото бурите тъмнеят,
А тя светлее,
Възхваляват и пеят,
Тъгата ѝ скоро да затлее.
Но може би и защото просто небето е синьо, светлее,
А аз съм мрачна, тъмнея.