Защото небето е синьо | p o e t r y

60's

Това е най-странните нещо, което съм писала някога...
Съжалявам, обаче сестра ми гледа прекалено много Mad men (развива се през 60те) и ми проми мозъка.
Ако познавате човек, който е като предполагаемия описан - искрено съжалявам.

"Какъв е цвета на любовта?"
Чух те да ме питаш.
Сякаш питал си ме какво ще правя вечерта,
"Обичам те" е израз, който сричаш.

През деня си Америка през двайсетте,
Бягаш и се криеш.
Вечер гледаш снимки на Одри Хепбърн, пренасяйки се в шейсетте -
Вече изчете "Гетсби" и пишеш.

Кожата ти пари,
На мястото на сърцето си имаш рана.
Погледът ти даже гори
Не знаеше, че обичта е за двама.

И сега раната расте,
Гори като горки пожари.
Върна се обратно в двайсетте -
Започна да пишеш мемоари.

И историята беше ти страст,
Навярно повече от мен.
Не покри очакванията ми за летен романс -
Но поне ти приличах на Хепбърн, ти беше вцепенен.