Имах множество любови, коя по-красива и интензивна от предната. Писах за тях, те бяха моите музи, те бях извора ми на думи. За тях бях Пикасо, а те бяха моите жертви, моите музи, любовници, в които се влюбвах сякаш нарочно - за да мога да напиша страстта им, да опиша тялото им, за да препрочитам написаното и да докосвам нежните им извивки отново. Обожовах тази ми странна, но романтична и някак тъмно страстна лудост. Обожавах горещината им, обожавах пламъка в очите им, обожавах огъня, който всяка една палеше и разпалваше с бензин и малко сухи клони в мен. Подпалваха живи гори, но и живи души. Полюшваха ръцете си бавно и лежерно, за да охладят страстите ми, но без успех. Въртяха торнадо с ръцете си и меките си, хладни думи, но аз бях в окото на стихията.
Обожавах пламъка им, обожавах ледената им като на морска вещица красота, обожавах всичко у тях, а най-хаотичното е, че ги обожовах еднакво.
- {Открито в архивите хд} -
ESTÁS LEYENDO
Защото небето е синьо | p o e t r y
PoesíaПобедител в състезанието "The Glass Awards" в категория "Обожествена реалност". ~~~ Защото небето е синьо, светлее; А аз съм мрачна - тъмнея. ~~~ Ainneverland ©
