Качвам втори път, учих за входно и направих някои неща за седмицата предварително в е д и н д е н .
|~|
Стрелките на часовника се забавиха, предвиждащи трагичното. Сърцата се сломиха, а туптенето злокобно затихна. Сега бяхме само ние; в тъмен, скътан джоб, пресекулка на минутите. И тогава усещаш едно спокойствие, мир - намирахме се в безвремие. Завиждах на очите си, които те гледаха денем; завидях и на ръцете си, които нощем те докосваха, докато звездите шептяха над главите ни. Луната пееше, а тревичките под голата ти кожа гъделичкаха бузата ми. Бяхме паднали в дупката на времето, някъде в нощта; А гладката ти кожа ме замайваше, както виното, което по-рано изпихме сами.
Времето ни свърши, близостта също. Сега ти навярно разказваш за мен на децата и съпруга си, а може би не ме помниш.А аз седя мрачна и самотна в леглото, което наричах наше, и пиша това заради теб.
|~|
И нали съм нагла, съвсем деликатно ще си рекламирам поетри Инстаграма: Lunarnocturnals
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Защото небето е синьо | p o e t r y
ŞiirПобедител в състезанието "The Glass Awards" в категория "Обожествена реалност". ~~~ Защото небето е синьо, светлее; А аз съм мрачна - тъмнея. ~~~ Ainneverland ©
