Защото небето е синьо | p o e t r y

Апатия

Страдам тихо,
Дишам насила.
В себе си не чувствам нищо живо,
Не чувствам и липса.

Губя се във тишината,
Броя вдишванията си.
Живота ми е олицетворение на самотата,
Живот, в който обичам болежките си.

Не зная какво е "обичам",
Не мога и да го произнеса.
Настроенията ми се сменят често,
А щастието ми е просто нищета.

Преброих и мислите си,
Не хванах ни една.
Гоних ги, но те побягнаха -
Сега съм сам сама.

Умът ми е сив,
Подсъзнанието ми е черно.
Състоянието ми, казват, че е стереотип -
Не говоря с никой, карам го лежерно.

Намирам омраза в чуждия поглед-
А във своя не откривам нищо.
Мисля за "преди", пренебрегвайки "след",
Приемам думите ти прекалено лично.

Спомените ме приютяват,
"Утре" ме изгони.
Надеждите ми намаляват -
Виждам как отражението ми сълзи рони.

Спрях да се боря,
Също и да чакам.
Спрях сълзи да роня -
Също и да страдам.

Колко тъги живота е породил,
Наричам ги нещастия.
У мене той единствено е зародил -
А-п-а-т-и-я.