Поредното стихотворение, което съм написала в резултат от вдъхновение от филм/книга/песен.
(Call me by your name) Има ли някой, който още не свързва мен с този филм :дд
|~|
Наречи ме дърво
Аз ще те нарека дъжд.
Овенчаваш всяко живо същество -
С красота, хлад и нощна лъст.
Наречи ме лоша,
Аз няма да ти кажа нищо.
Бъркотия съм, каша -
Лицето ти виждам в небето синьо.
Наречи ме птица,
А аз ще те нарека небе.
Симбиозата ни е красива -
Пее, танцува и се смее.
Наречи ме музика,
Аз ще те нарека китара.
Съществувам, до теб съм истинска -
'аз' и 'ти' сме цели, всичко останало се разпада.
Наречи ме нощ,
Аз ще те нарека звезди.
Вятърът между нас вее със страшна мощ -
Капе мед, болка и сълзи.
Нощта ме пази, призовава ме със своето име,
Наречи ме мрачна -
Да тъмнеем заедно - повикай ме.
На сутринта небето ще е синьо,
А ти ще ме наречеш с неговото име.
Светло, празнично, красиво -
Светлина и брокат се сипе.
أنت تقرأ
Защото небето е синьо | p o e t r y
شِعرПобедител в състезанието "The Glass Awards" в категория "Обожествена реалност". ~~~ Защото небето е синьо, светлее; А аз съм мрачна - тъмнея. ~~~ Ainneverland ©
