Да се направим, че в последните ми стихотворения няма само един мотив като имена и призоваване, защото осъзнавам, че имам лек проблем по темата :дд
|~|
Кажи името ми на глас,
Кажи го, ако го помниш.
Помниш ли всяка минута, всеки час?
Помниш ли как името ти насън шептях?
Извикай името ми,
А после помълчи, за да те чуя.
Лекуваш тленността ми,
Даряваш ме с вълнение и еуфория.
Шепти името ми в глухотата,
Която ни дари с любов.
Мрачна, сива, адска -
Тя погуби последния ни стон, близост, зов.
Устата ти произнася звънливо "А",
Доволно, нежно, красиво.
Моята се губи в трите ти имена -
Сетивата ми са на парченца, разпръснати са ситно.
Кажи името ми
Докато пушиш мрачен на балкона.
Ще те призова с името ти -
Любимата ми дума.
Спомням си как обичаше да казваш името ми,
Силно, ясно, красиво.
Спомням си как държах сърцето ти -
Адско, студено, сиво.
CZYTASZ
Защото небето е синьо | p o e t r y
PoezjaПобедител в състезанието "The Glass Awards" в категория "Обожествена реалност". ~~~ Защото небето е синьо, светлее; А аз съм мрачна - тъмнея. ~~~ Ainneverland ©
