Can You Hear Me? | Vkook/ Taekook

|FOUR|

Чонгкук се събуди целия потен.

Стана рязко и се огледа.

Беше сам.

И беше тъмно.

Стана и отиде да светне лампите.

Светна ги и видя писмо на масичката.

Коцукайки, той взе бележката и прочете какво пишеше.

Чакам те в мойта стая 250. Искам да говоря с някой, а то беше първия човек, който говореше с мен. От доста време нямах приятели, ще ми приятно, ако дойдеш.

Кук помисли и реши да отиде при него.

Излезна от собствената си стая и тръгна към неговата.

Вървеше бавно, защото все още не можеше да ходи добре.

Стигна до стаята му и почука на вратата.

Чу тихо влез и влезна.

Видя Техьонг, който четеше някакви листове и плачеше.

Усети, че има някой в стаята и се обърна.

"О, ти дойде? Съжалявам, просто-"

"Да не дойдох в неподходящ момент? Съжалявам, ще те оставя-"

"Не, остани! Имам нужда от компания за малко. " Каза Те и потупа леглото.

Кук седна до него.

"Защо плачеш? Какво стана? " Питаше Кук.

"А, нищо. Просто глупости на хартия. " Каза Техьонг и ги смачка, хвърляйки ги в коша.
"Ще ми помогнеш ли с хапчетата, трябва да ги пия за кръвта ми. На шкафа са ей там. " Техьонг посочи шкафа.

Чонгкук стана и отиде до шкафа и взе лекарствата.

Подаде ги на Те.

"Благодаря." Каза и ги изпи с една чаша вода, която взе от масичката.
"И пак ще благодаря, че седиш с мен. Не съм имал компания на мойта възраст от години. Просто имах нужда. "

"Няма проблем. И без това няма какво да правя, а и ти си приятна компания. "

Те се засмя.

"Съжалявам, ще трябва да отида до тоалетната. " Извини се Техьонг и влезна в банята.

Кук стана и отиде до коша.

Изкара смачканата хартийка и я разгъна.

Тумора в сърцето ви е станал тройно по-голям от преди. Опасявам се, че не може да се лекува повече. Много съжалявям, но дните ви са преброени. Пийте си хапчетата и се насладете на вашия живот, докато го имате.

Чонгкук пак смачка хартииката и я хвърли в коша.

Той също се почувства гадно и седна пак на леглото.

Техьонг се върна и седна до него.

"Извинявай, че се забавих. "

"Няма проблем. Тук съм, докато не ме изгониш."

Те пак се засмя.

"Няма. Не искам да гоня приятел като теб. Приятно ми е да си говорим. "

"И на мен. "

Цяла седмица момчетата бяха заедно.

Говореха си, играха, рисуваха.

"И тогава аз паднах и всички ми се смяха! " Каза Техьонг и Чонгкук се смееше с него.

Бяха на покрива на болницата.

Чакаха залеза, за да може да го нарисуват.

"Почти ще залезе, само чакай. " Каза Кук и държеше моливите.

Слънцето постепенно залязваше и оцветяваше небето в красиви цветове.

"Те, ето го! "

Слънцето вече беше в перфектна форма за рисунка.

Момчетата почнаха да шарят листовете с цветове.

Като бяха готови си показаха листовете.

"Еха, много по добър си от мен! " Каза Кук и го удари в рамото.

"Ами рисувам от 5 години, какво искаш? "

Кук се засмя заедно с него.

"Хей." Техьонг спря със смеха.

Чонгкук се смееше сам, докато изведнъж не млъкна.

"Ако умря, ще ми направиш ли една услуга? " Попита Техьонг.

"Какви глупости говориш? " Накрая Кук се сети за какво става на въпрос и млъкна.

"Казвам принципно. Ще ти дам нещо, но го отвори само, ако умра. " Те подаде един плик.

Кук го взе и прибра в джоба на якето.

"Сигурно вече знаеш за случилото се нали? Че скоро ще си отида? "

Чонгкук бавно кимна.

Те издиша и се доближи по-близо до Кук.

"Поне ще направя нещо и не искам да се връщам назад, за да го поправя. Много ти благодаря за всичко, което направи за мен. Дори времето ни заедно да беше малко, аз го ценя. " Каза Техьонг и се доближи още по-близо до него.

Носовете им се докосваха, докато Те се скаси това разстояние и  сля устните си с тези на Чонгкук в бавна целувка.

Кук рашири очи, но после ли затвори.

Те хвана врата на малкия и го приближи по-близо до тялото си.

След тази целувка, Те се отдели и го погали по бузата.

"Радвам се, че прекарах време с теб. Ще ми липсваш, много. "