The devil and angel

Влюбването

Пътуваха не много дълго, около двадесет минутки. Стигнаха до квартал от който Рейчъл я побиваха тръпки. Тук се събираха всички възможни банди. С една дума ако ти се наложи да си купиш нещо от черния пазар, тук е мястото. Можеше да се намерят от нелегални части на коли до търговия с органи. По улиците се разхождаха търговци на кокаин. Честно казано Рейчъл никога не би стъпила в квартала. За нейна радост, те подминаха по-опасната и неприветлива част и стигнаха до място където се правеха състезания с мотори и тунинговане на коли. Естествено и това бе незаконно. Побиваха я тръпки през цялото време. "В какво се забърках? В какво се забърка Лиза?"-мислеше си тя.

Някъде в тълпата различи фигурата на Лиз. Зак и Рейчъл приближиха я приближиха.

- Хей! Как си?

- Добре, а ти?

- Супер! След малко ще има състезание с мотори. Остани да гледаш.

- Добре.- овърна Рейчъл на Лиза.

Сега Рейч се огледа наоколо. Забеляза, че момчетата бяха облечени с тъмни джинси и бели потници, някои бяха и без потници за да се фукат пред мадамите с мускули и татуси. Момичетата бяха или с бели или с черни прилепнали потници, къси панталонки, дънкови елечета или кожени черни якета. Дрехите бяха прилепнали и извивките на телата им се виждаха, изглеждаха секси. Рейчъл се почувства не на място. Правите й дълги джинси и тениската на мики маус не я вписваше в обстановката и това я накара да се изчерви още повече.

По едно време се чуха викове. Състезанието започна. Зак също участваше. Състезателите застанаха на стартовата линия. Рейчъл бе впила поглед в Зак. Той бе нагънал ръкавите на якето си и изпъкналите му вени можеха да се видят, както и силните му раце. Бе запалил мотора и сега го караше да ръмжи. Чу се сигнала и те потеглиха. Повечето от публиката се качиха на други превозни средства, за да стигнат до финала и да видят кой е победителят. Рейч се качи в една кола с Лиза и гаджето й. Те минаха по пряк път и стигнаха финалната линия, където се бяха насъбрали вече.

След няколко минутки от завоя се зададоха Зак и още някакъв състезател. Двамата се надпреварваха, но в последния миг Зак го задмина и спечели. Той свали каската и в нея му хвърлиха парите които бяха заложили.

- Извади късмет! Но ще има реванш!

- Дадено!- Зак го изгледа злобно, всъщност и двамата се гледаха така. Бяха врагове. Зак събра ръцете си в юмруци, но окото му долови Рейчъл и се сепна.

Тя бе впила поглед в него не можеше да спре да го гледа. Усмивката му, изразените скули, тялото му, това караше сърцето й да бие в луд ритъм. Щом погледите им се засякоха, побърза а отмести очи. Наблюдаваше го с периферното си зрение, той също я изпиваше с поглед.

Отидоха да се почерпят за наградата. Влезнаха в един бар. Погледите бяха насочени към Рейчъл, защото тя бе непозната, пък и се открояваше. Изваяната й фигура се забелязваше дори от неприлепналата блуза. Наподобяваше пасъчен часовник.

- Може ли някой да ме закара у нас? Вече е 22:00 не искам проблеми с нашите.- попита Рейчъл, Лиза

- Попитай Зак. Зак?! Искаш ли да я закараш у тях.- тя сочеше към Рейчъл.

- Няма проблеми! Хайде ела.

Те излезнаха, Зак се качи на мотора, тя се качи след него и потеглиха.

Когато стигнаха пред къщата й, Крис седеше на стъпалата, леко подпийнал.

- Искаш ли да го разкарам?

- Не, Зак. Ще се оправя сама.

Той кимна с ръка, но не тръгна. Не искаше.

- О! Май вече си ме заменила! Толкова бързо...

Тя усети миризмата на бира, носеща се от него.

- Върви си! Всичко между нас е приключило!

- Не е! Докато АЗ не кажа!

- Кристофър! Пиян си!

Той се доближи до нея и я целуна. Тя го отблъсна и го удари по бузата. Лицето му се сбръчка, присви ядосано вежди и погали удареното място.

- Ах ти!- при тези думи той я удари. Ударът бе толкова силен, че тя едвам запази равновесие и отстъпи няколко крачки.

Зак не издържа. Той утиде до Крис и му фрасна един в лицето. Кристофър му отвърна, но след още няколко удара от страна на Зак се отказа и отсъпи. Докато тръгваше крещеше " Това не е краят! И двамата ще си платите!"

- Добре ли си?- попита Зак

- Ще се оправя, а ти? Тече ти кръв от веждата.

- Нищо ми няма. Прибирай се.

Тя му кимна и побърза да влезе в къщи. Изкачи тихо и бавно стълбите до втория етаж и влезе в стаята си. Удареното място я болеше, но не заплака.

Легна и в главата й изплуваха кафявите, почти черни очи на Зак, изразените му скули и прекрасната му усмивка. Караше я да потрепва. Тя затвори очи и си представи как е на мотора и го е хванала около кръста, за да не падне. На лицето й се изписа глупава усмивка. Влюбваше се, влюбваше се в момче което не познаваше и от това я обземаше страх. " Дали и той чувства същото?"- главата й се тормозеше от този въпрос.