The devil and angel

Примирение

Сега оставаше да убеди баща си да свали обвиненията. Отеде в тях. Имаше късмет, баща й явно бе в отпуска.

- Скъпа, как си? Какво ти има?

- Ти сериозно ли тате? Сериозно ли ме питаш какво ми има, или това е подигравка. Не виждаш ли, че съм съсипана.- казвайки това очите на Рейчъл се насълзиха.

- Но... мила!

- Ама въобще не ми говори с мил тон, а...

- А ти не ми повишавай тон, госпожичке, докато живееш тук и ти плащам яденето, не смей да ми повишаваш тон, нямаш моралното право!-той говореше насечено и с повишен тон.

- Моля?! Мо-рал-но? Право? Ха, а ти сякаш имаш "моралното" право да ми съсипваш живота! Защо подаде жалба?

- Той си я заслужи!

- Така ли? Ще ти кажа само едно. Той е единственото момче което някога ме е обичало истински. Искаш или не никой, никой няма да успее да ме раздели от него, ще се боря до край. Той е единственият който АЗ ще обичам истински, искаш или не. Дори и да влезе в затвора, аз ще го чакам и пак ще бъда с него! Разбираш ли? И ще ти кажа друго. Не мисли, че Никита или Кристофър са невинни и не заслужават затвор. Зак е невинен, но те заслужават да влязат зад решетките до живот!

- Какви ги бръщолевиш?- баща й се развика на среща й.

- Знаеш ли, че безценният ти Никитичка участва в покушението над мен? Знаеш ли? Не естесвено, на теб ти пука само за теб самия. Защо подаде заявление? Аз ще ти кажа. Защото Зак накърни, малко или много достойнството ти и ТИ не можеш да го преглътнеш, татенце. Егоист!

Рейчъл се качи в стаята си и се заключи. Метна се на леглото и заплака, вече не можеше да сдържа сълзите си. Зарови главата във възглавницата си и заплака. Тъкмо мислеше, че е щастието е на нейна страна, а в един миг всичко се преобърна и едва ли можеше да се поправи. Въпреки това тя не губеше надежда.

Телефона й извибрира, бе смс от пепознат номер който гласеше: " Обвиненията от безценният ти Зак са свалени". Рейчъл едва не заподскача от радост.

Тя слезе скоростно по стълбите.

- Мила, преди да кажеш нещо, убедих всички да свалят обвинепията от Зак включително и аз.

Очите й се насълзиха от щастие, прегърна силно баща си.

- Хайде, върви при него, докато не съм си променил решението, а за Никита ще ми разказваш после.