The devil and angel

Проблеми

Беше се вгушила в него, той я притискаше силно към гърдите си. Двамата бяха в нейната къща, все пак родителите й ги нямаха за още два дни. На лицето й имаше синина, намираща се под окото й. Имаше синина на ръката си, но я беше прикрила. Коленете й също бяха насинени. По китките си и глезените си имаше следи от грубите въжета, които с часове я бяха жулили и причинявали болка. По врата си имаше две успоредни синини от палци, толкова силно я бе стискало онова момче. Беше наплашена до смърт. Не бе проговаряла от както успяха да се измъкнат от сградата. Зак се опита да я накара да говори, но без успех.

От деня на отвличането, сънуваше кошмари, събуждаше се през нощта и избухваше в плач. Единствената й подкрепа сега бе Зак.

Той самият се чувстваше виновен за случката. Мислеше си, че ако не беше се събирал или срещал с нея, това ангелско, невинно момиче нямаше да пострада. Всичко бе свързано с миналото му и това го разяждаше вътрешно. Не искаше да я губи. Той не можеше да си прости случилото се. Всичко бе свързано с миналото.

******************

Родителите на Рейчъл се прибраха. Видяха какво й се е случило и започна с разпитите и въпросите. Тя им каза, че е паднала и че повече не иска да я разпитват. Не говореше много, само когато й се налагаше. Прекарваше повече от половината си време със Зак, с никой друг не комуникираше.

Майка й забеляза, че нещо се случва с Рейчъл. Веднъж я проследи. Видя я как се качва на мотора с гаджето си. Когато Рейч се прибра, късно вечерта, майка й седеше на дивана и я чакаше.

- Къде ходиш до толкова късно?

- С приятели.

- Искаш да кажеш с ПРИЯТЕЛ!Не ме лъжи!

- Мамо, не те лъжа!

- Как се казва?

- Кой?

- Момиченце, проследих те и видях с кого излизаш, не ме карай да разбирам сама, че тогава ще загазиш здравата! Навлизаш в дълбоки води, госпожичке!

- Зак, казва се Зак. Доволна?!

- Внимавай в тона, че хич не си в състояние да ми говориш така! Години?

- Какъв е тоя кръстосан разпит?

- Не ми се опъвай и казвай години!

- Двайсет.

- Какво?!

- Каквото чу! - казвайки това, тя обърна гръб на майка си и се качи по стълбите, водещи към втория етаж. Майка й викаше след нея, но Рейчъл не й обърна внимание.

Качи се в стаята си, тръшна вратата и се заключи, за да не може никой да дойде. Сълзите й се стекоха по бузите. Те оставяха топли дири по студеното й лице. Бе се сгушила на леглото си, прегърнала крака си и забила глава в тях.

Майка й се качи. Започна да тропа по вратата, но никой не й отговори. Тя взе резервната връзка ключове. Когато най-сетне намери правилния и влезе в стаята на дъщеря си, нея я нямаше. От гардероба липсваха някои дрехи, парите от касата й също. Раницата също я нямаше, а вратата на терасата бе отворена. Майка й излезе и видя, че имаше въже направено от чаршафи, завързано за оградата, спускащо се почти до земята.

********************

Вятърът брулеше косите й, а тя се бе вгушила в него. Нищо не я интересуваше сега, само, че е с него.

Пристигнаха в квартала.

- Сега би ли ми обеснила? Какво се случва? Рейч?

- Мама разбра за нас.... избягах...

- Какво? Извършила си такава глупост!

- Тя нямаше да ме пусне никога повече!

- Уф, за всичко аз съм виновен...

- Не! Ти вина нямаш.

- Ако не се бяхме срещали, сега ти... ти нямаше да си имаш проблеми с родителите си, нямаше да ти се случи отвличането.... нямаше...

- Зак?! Не ме интересува, сега сме заедно и ще измислим нещо, само за да останем заедно.

Той я прегърна, а после я целуна.

- Обичам те...

За пръв път казваше това на момиче. Тези думи се откъснаха от него, просто защото го чувстваше. Искаше да остане с нея завинаги. Вечно да гали копринената й кестенява коса, да докосва лицето й, нежните й ръце. Да впива устни в нейните. Точно сега не искаше да я губи.

- Ще измислим....- каза той с нежен тон и я притисна още по-килно към гърдите си.

****************

Тя стоеше нервна, опряла гръб в стената на къщатат си. Видя Зак да се приближава и се затича към него с насълзени очи.

- Имам проблеми, Зак... загазила съм...

- Какво е станало?

- Мама разбра, че сме заедно... на скоро... проблемът е, че и татко разбра... сега ще ме кара и взима от училище всеки ден, не ми дава да излизам.

- Но това значи, че....

- Не го казвай, моля те...- прекъсна го тя.

Той я прегърна силно и я целуна по челото.

- Аз обаче имам план... не мога да си позволя да ни разделят, Зак... твърде много те обичам! - тя го погледна в очите.

- И аз те обичам.- той притисна устни към нейните и последва кратка целувка, след това опряха чело едно в друго и се погледнаха в очите.

Знаеха, че могат да се разделят, но Рейчъл имаше план, който можеше и да проработи.