The devil and angel

Да запазиш тайната

Зак и Рейчъл се държаха като непознати. Подминаваха се сякаш нищо не се е случвало между тях. Разменяха си "страдални" погледи и се подминаваха. Правеха го заради другите, за да може хората които им сториха това зло да си мислят че планът им е успял и особено това важеше за Мери.

Мери беше влюбена в него, все още лудо влюбена в Зак. Тя мислеше, че е победила, че е надделяла над любовта на Зак и Рейчъл. Да, Мери наистина беше много самоуверана. Мислеше, че винаги във всичко печели, и че не е възможно някой нея да я победи. Тя бе и самовлюбена и горделива и прекалено надменна, за това и се мислеше за най-велика и най-умна от всички.

Усмивката на това коварно момиче, хранещо се от нещастието на другите хора, не слизаше от лицето й. Щом видеше, че Рейчъл и Зак се засечяха със "страдални" погледи, самодоволството на Мери се увеличаваше на ента степен. Тя се засмиваше като злодей, а в очите й заиграваха пламъчета, изражепието й наподобяваше лисица.

Зак и Рейчъл бяха много внимателни когато се засичаха и особено когато се срещаха. Бяха принудени да се спотават по тъмните улички и то за доста кратко време. Това обаче разгаряше страстта им все повече. През нощта, когато се срещаха, страсста им бе неутолима. Те искаха всичко да продължи вечно, но не можеха да си го позволят. Обикновено намираха някое ъгълче, навес, влизаха в пространството между сградите или в някоя изоставена сграда. Веднъж ги хвана дъждът и започна да вали като из ведро, те се скътаха под една беседка. Тогава бе топъл проливен дъжд. Под беседката имаше пейки и маса. Рейчъл бе решила да провокра Зак. Тя седна на масата, естествено той не бе глупак, последва я. Те обожаваха да се нахискат един с друг, особено след като успяваха да се срещнат само два или три пъти седмично. А още повече обичаха да го правят на най-различни места. Веднъж го напрариха прави, като Рейч бе опряна у стената. Бяха полу голи и това им носеше огромно удоволствие. Запотените им голи тела се триеха едно в друго, миризмата на парфюмите им се сливаше, Рейчъл обожаваше да чувства голата му плът върху нейната, караше я да се преражда, да се чувства отново жива. Когато го направиха на беседката под шумоленето на дъжда и меката светлина от луната, те се чувстваха отново живи.

Обичаха се, това бе безпорно. Не им пукаше, че половината свят искаше да ги раздели, те нямаше да се предадът и щяха да се борят докрай.

*************************************

- Чу ли това, Зак?

- Кое?

- Зак? Мисля че някой ни следи...

Двамата бяха под един навес и се целуваха, но тишината на нощта и тяхрото спокойство бе нарушено от странен шум.

Иззад блока излезе Крис.

- Знаех си! Ти долна... - той не довърши изречението си и удари Зак. От удара Зак залитна, а от устната му потече кръв.

- Не!! - Рейчъл закрещя- Помощ! Някой да помогне!

- Ти да мълчиш!- Крис я удари с опакото на ръката си, Рейч залитна и се удари в стената. След това Зак и Крис се сбиха. Крис извади нож и наръга Зак в корема. Зак се сви и падна на на земята.

- Ти! Идвай с мен! Колко дълго мислеше, че ще го опазите в тайна, а? Колко дълго продължи това?

- Месец- Рейчъл изхлипа, а после извика от болка, защото Крис я държеше за косата.

- Хайде мръснице! Идвай! И не смей да се съпротивляваш! Ще липсваш на родителите си!

- Чакай... моля те!- Рейч простена.- ще направя всичко което пожелаеш, обещавам, всичко, но моля те нека викна линейка... той няма да бъде заплаха...

- Така да бъде!

Рейчъл извади телефона си от джоба и извика липейка, а преди тя да е дошла, двамата с Крис отиваха към бандите.

***************************

Мина се седмица след инцидента, Рейчъл тайно навещаваше Зак в болницата. Тя го увери, че никой не знаеше за тях, но бе платила скъпо за мълчанието на Кристофър.

Да, никой не знаеше за Зак и Рейч, но сега тя бе принудена да бъде с Крис. Това поиска той за своето мълчание, но Зак знаеше и нямаше да остави нещата току-така.

********************************

Закъри вече бе излязъл от болницата, но болката не си бе отишла. Да вижда любимата си всеки ден с врага си, това го убиваше всекидневно. Искаше му се да бе умрял и изстинал на асвалта, вместо да се бе събудил в топлата стая на болницата с четири шева на мястото където го бе проболо студеното жулязо. Искаше му се да връхлети върху Крис и да го разкъса, но това щеше още повече да обърка живота на любимата си.

Зак и Рейчъл имаха стратегия, те си комуникираха тайно с кодирани съобщения. Зак знаеше, че е трудно да бъде смачкана хлебарка, но все пак тя можеше да се смачка. И точно това бе напът да се случи... само още малко търпение...