Отвличането

322 22 1
                                    

Рейчъл се бе подпряла на стената до къщата си и чакаше Зак да я вземе. Той трябваше всеки миг да дойде. Родителите й бяха заминали заедно с  сестра й, а тя бе отказала да дойде. Сега бе сама за две седмици, имаше ваканция и щеше да се възползва от това, да прекарва дните си само с него.

Една ръка запуши устата й, а с другата я стисна през корема, като обвиваше и ръцете й. Още някой бе хванал краката й. Тя се мяташе. Опитваше се да рита, дори охапа момчето което бе запушило устата й. Когато той махна ръката си тя запищя.

- Престани да викаш! -каза едното от двете момчета.

Докато се усети отгоре й се стовари тежък юмрук и тя изпадна в безсъзнание. Когато се събуди се намираше в тясно и тъмно пространство. Ръцете и краката й бяха завързани, а през устата й имаше скоч. Тя не беше в стая, осъзна че е в кола, движе се. Грубите въжета жулеха китките и глезените й. Колата спря. Тя се ослуша, бяха спрели на бензиностанзия. Рейчъл започна да блъска по капака. Бензинджията се ослуша. Той тъкмо реши да види какво става.

- Мисля, че е готово.- обади се едно от момчетата. Момчето го гледаше запляшително.

- Да...

Колата пак тръгна и Рейчъл се отказа да бие по капака. След десет минути или двайсет, нямаше представа за времето, колата спря. Някой отвори капака и я задърпа. Не видя лицето му, защото бе с маска, но гласът, този глас й бе до болка познат. " Кристофър?"- помисли си тя и ококори за миг очите си и надигна вежди, после изражението на лицето й отново стана уплашено. Дрехите й бяха разпокъсани, а от носа й течеше кръв. Бе замаяна.

Огледа се, намираше се в изоставена сграда. Момчетата които я овлякоха бяха двама. Единият ходеше пред нея, а вторият грубо я стискаше за ръката и я подбутваше да върви. Тя преплиташе крака, а солените й сълзи се стичаха по лицето й и тя отпиваше част от тях. Беше уплашена до смърт. Сърцето й щеше всеки миг да изскочи, а самата тя трепереше от страх.

Вървяха по един коридор на втория етаж, после я бутнаха в една стая в която имаше дюшек и одеало.

Някой влезе. Беше Кристофър, подаде й табла с храна и вода. Отлепи грубо скоча от устните й.

- Яж!- заповяда й той.

Тя хвана чашата с вода и отпи от нея. Гърлото й бе пресъхнало.

The devil and angelWhere stories live. Discover now