The devil and angel

Любов

"Да бъдеш влюбен не е лошо..." - мислеше си Рейчъл. От две седмици бяха заедно със Зак, а тя се чувстваше на седмото небе. Криеше връзката си от Никита и родителите си, но пък й беше хубаво със Закъри и си струваше. И двамата бяха щастливи. Повечето време го прекарваха заедно. Оценките в училището й паднаха с един бал, но честно казано на нея не й пукаше.

- Имаш четворка?! По история? Това никога не е било! Какво става Рейчъл?- майка й се караше насреща й, размахвайки бележника й във въздуха. И преди Рейч да отвори устата си и да се опита да се оправдае, майка й я наказа да влезе в стаята си й, и за днес никакво излизане.

- Но, мамо!

- Никакво "но"! Марш в стаята си! Наказана си!

Опита се да протестира, безуспешно. Щеше да се вижда със Зак, но всички планове й се провалиха. Качи се в стаята си ядосана. Написа на гаджето си един смс, че е затворена у тях и няма да могат да се видят. После легна на леглото, зави се със завивката през глава и задряма.

Събуди се от шум. Нещо или някай бе на тирасата й, тя се стресна. Вратата на терасата се отвори, а от там се показа Зак.

- Зак?! Ти нормален ли си? Какво правиш тук?

- Не мога да издържа и една минутка без теб! За това реших да те отвлека за малко. - той се разсмя, казвайки това.

Рейчъл се зарадва. Тя бе задрямала с дрехите, та нямаше нужда да се преоблича, само си облече якето.

Двамата потеглиха. Тя не знаеше къде отиваше, но щом бе с него не се страхуваше. Прегърна го през кръста и сложи глава на рамото му. Вятърът брулеше косите й и тя се сгуши още повече в него.

Стигнаха до хълма на който за пръв път се целунаха. Зак извади от кошницата която бе взел едно одеало, а после и сандвичи и любимото на Рейчъл-грозде.

- Какво е това?

- Среднощен пикник!- възкликна той.

Двамата се разсмяха. Опънаха одеалото и сложиха на него храната, а Зак измъкна и вино от някъде.

Говореха си , смееха се. Беше много хубаво.

Те лежаха, Зак се приближи до нея бавно. Притисна я към устните си и двамата започнаха да се цулуват страстно. Ръцете му се намираха под блузата й, но на нея не й пукаше. Тя сложи своите ръце под неговата. След това той бавно започна да й съблича якето, а тя на свой ред неговото. Целувките му бавно слязоха по врата й. После тя съблече блузата му. Прокара ръце по гърдите и корема му. Той й се усмихна. Имаше му доверие. Сега ръцете му пълзяха нежно по кръста й. Цeлуна я по врата, по рамото и слизаше на долу. Когато стигна до пъпа, се върна по обратния път и устните му пак прилепнаха към нейните. Тя събу дънките си и започна да събува неговите. Всичко бе толкова нежно. ТОЙ я докосваше толкова нежно и бавно, показвайки любовта си към нея.

- Сигурна ли си в това което правиш?

- Да!

На сутринта тя се събуди сгушена в него. Той я целуна по челото и погали косата й.

- Нощта беше прекрасна.- промълви тя с лека усмивка.

- Щом е с теб...- той отново я целуна, но по бузата.

- Трябва да тръгваме... ще имам много проблеми.

Той й кимна. Двамата набързо събраха нещата от поляната, качиха се на мотора и потеглиха. Рейчъл се прибра у  тях. За щастие техните още спяха. Погледна часа, бе 6:30. Тя се качи в стаята си и бързо се оправи за училище. Всъщност нарочно си бе понижила оценките, на пук на майка си, която бе винаги много взискателна.

Днес Рейчъл имаше тест по история и смяташе да докаже на майка си, че си учи. Отиде на училище. Първият й час бе и теста. По средата на часа телефонът й извибрира. Тя го погледна тайно, беше съобщение от Зак: "След училище ще те чакам."- по лицеето й се прокрадна усмивка. Бързо прибра телефона, преди учителката да я види, а бе на косъм от това.

Мина се теста, мина и училището. Излезе от даскало, а там гаджето й вече я чакаше с усмивка на лице. Тя излезе почти последна, за да не я види никой. Качи се на мотора и двамата потеглиха.

Стигнаха до квартала. Слезнаха от мотора. Рейчъл ходеше зад Зак. Тя погледна на ляво, защото една шумна компания привлече вниманието й. " Кристофър?!"- помисли си тя. " Не, сигурно съм се припознала". Тя погледна отново, това бе той. Погледите им се засякоха и той й се усмихна лукаво, като в същото време дърпаше от запалената си цигара. Рейчъл извърна глава веднага, продължавайки да следва Зак. Беше уплашена.