This is my life

The beginning

Глава 1

Ах...живота след смъртта. Мога да ви разкажа толкова много за това, но нека първо да се представя. Името ми е Лидия Мартин. На 18 съм или поне изглеждам така, но за това ще ви обясня след малко. Родителите ми починаха от....... и това ще го оставя за после. Живея сама. Без приятели, без никой. И така да се върнем на предишния въпрос. Сигурно се питате как така " след смъртта", еми много е просто. Аз съм вампир. Вампирските ми години са 353. Не остарявам. Едно от най- гадните неща е че съм чудовище, винаги жадна за кръв.
Живея в Ню Йорк, там има много хора и примерно ако се нахраня с 10-тина човека никой няма да забележи.
Винаги съм си мислела да започна на чисто. Да ходя на училище, да се срещам с приятели. Сигурно се чудите '' Тая пък добре ли е, на училище иска да ходи. Ще вземе да убие някои'', ами тогава ще ви отговоря: Да, може би сте прави.

Нека първо да ви запозная с историята ми, така наречена " Превръщането ми във вампир".

Ретроспекция: деня в който станах вампир ( преди 353 години)

- Лидия, събуди се. Ще закъснееш за училище! - викаше майка ми от долния етаж.
Отворих очи. Слънцето преминаваше през щорите и ме заслепяваше. Обърнах се на другата страна. Издишах тежко.
Станах и се запътих към банята, направих нужните неща, които едно момиче прави всяка сутрин. Отворих гардероба. Хванах едни тесни дънки и една черна тениска. Облякох се, сресах косата си и слезнах долу при майка ми и баща ми.
Масата беше отрупана с палчинки, и няколко буркана сладко. Изядох 3. Взех си раницата, ключовете за колата и тръгнах. Потеглих към училище. Първият ми час започваше в 7:30, а сега беше 7:23. Карах по бързо от очакваното. Точно днес не трябваше да закъснявам. Имаме класно по математика, което не трябва да пропусна. Изобщо не мислих за бързата скорост, която се увеличаваше, повече и повече. Телефона ми избибитка. Погледнах го. Най - добрата ми приятелка Стейси ми беше пратила sms...."Къде си, закъсняваш". За секунди изпуснах поглед от пътя и се забих в един стълб. Който при удара падна върху колата. На сантиметри от мен. Изпаднах в бесъзнание........
Чуваха се гласове, тоест само един който викаше името ми. Притворих очи, всичко ме болеше, все още си бях в колата. Към мен идваше Майк. Опита се да ме измъкне, но не можа. Промърмори нещо от което аз чух само: " Не трябва да го правя ". Повдигна главата ми, даде ми някаква течност, хареса ми. Отново изпаднах в бесъзнание.