Част 9: Това е война

3 1 0
                                    


Едуард бе седнал на канапето у тях.Зелените му очи стрелнаха злобно към стоящите пред него.Погледна към Джейн и очите му засияха от щастие.

-Е какво ще правим сега.Ще успеем ли или ще се наложи да използваме насилие.Зад ДЖейн имаше 4ма мъже.Мъж с огромен корем който го придобил вследствие на лакомията си.Кълън стисна така силно юмрук сякаш кокалчетата на пръстите побеляха.Розали се усмихна лукаво тя знаеше че Аро Волтури беше нейн и щеше да го убие.

-Мислех че Розали ще е по красива на външен вид.От сенките пристъпи ниско момиче с къдрави кафяви очи и кафява кожа-Това бе Катрин Пиърс или позната като Катерина Петрова.Тя беше българка както знаете от Дневниците на вампира.

-Какво говориш,Катрин?Бас ловя че една нощ с нея струва колкото цяла оргия.Карлисте си представяше какви неща може да направи жена като Катрин.Обхождаше я с поглед се едно беше кобила за разплод.Усмихваше се на себе си.Розали се приближи на км от него.Приближи лицето си към неговото.Сякаш времето за Карлисте и Розали беше спряло .Целуна го страстно и се чуваше движението на езиците им.Карлисте се обърна на другата страна.Искаше да извика и да удари някого.Изведнъж земята се напой с кръвта на един от вълците.Всички погледнаха към Сулпиция Волтури която държеше нож в ръката си.Вълка гледаше към господарката на Волтури с почитание.

-Никога не си мисли че можеш да ме имаш Джейк-тя се усмихна искрено и погледна към Аро и Бела.Сулпиция никога не мразеше Бела.Тя я обожаваше като сестра и бе склонна да дели Аро с нея.

-Достатъчно със цирка-изкрещя Хадес.Искам да управлявам Форкс!Със мен ли сте или срещу мен!-попита той готов с меча си.

-Разбира се че не-отговори прямо Едуард.

-Все пак Форкс принадлежи на нас-допълни Персефона..

-Война да е.Кимна чернокосия и подаде ръката си на Персефона.Тя я пое.Въпреки че Хадес я отвлече от богинята на плодородието те взаймно се уважаваха.Жената видя нещо различно в суровия му поглед.Приличаше на вампир който си търси жертвата.

Мислите на Катрин я пренесоха в онази вечер.Помнеше студа влагата болката гнева и омразата.Яростта.Ще ги убие.Тя мразеше Волтури в дъното на душата си.Ще ги убие всичките!В стаята влязоха двама.

-Я виж кой ни чака каза единия докато разкопчаваше панталона си.Плътта бе на показ.

-Ще ти хареса.Рече другия и наведе главата на Розали.Красива е и ще ни свърши идеална работа..

-Ще те направим дива и щастлива.Само искам да ни яхнеш-захапа едната гърда на Розали.Момичето се извърна от извращение но единия държеше ръцте й а другия разкрачи краката й.Виковете бяха силни но никой не я чувяше.Това бяха сълзите на отчаянието.Това което искаха е да се задоволят по бързо.

Удар

Усети вкус на кръв.Не беше нейната.от Единия изнасилвоч бликаше червена течност а другия лежеше на пода.

-Облечи това и се махай от тук аз ще се погрижа за труповете-плътния мъжки глас на Карлисте се разпореди и й даде черно наметало.


Тя се изправи.Еднственото което видя бяха 2 зелени като стрък трева очи изпълнени с надежда.

В момента пред себе си Розали Хейл виждаше същите тези очи изпълнени с умора.Капка на отчаяние.Малка част от нея.

*****

-Няма да е лесно-каза Карлисте.

-Знам...

-Какво има?

-Не знам сякаш съм човек.Розали ти не усещаш ли същото.Погледна я право в очите.

-Не знам за какво говориш-отметна поглед тя.

-Защо спаси момичетата онази вечер.В теб се буди състраданието.В мен също.Ние пак ставаме хора Розали.Ние ще станем като Пепеляшка и Чаровния принц а не като красавицата и звяра.Карлисте се боеше да не предизвика съдбата.

-Убих Аларик отдавна.Боя се да не загубя еденствената жена която обичам.Очите на Карлисте бяха изпълнени със сълзи.Какви бяха те?Чисти и невинни.Сега какви са?Силни и не победими.Сега вярваха в нищо.

Халдир криеше Ани при себе си в Лотлориен.Той обичаше малката.Беше дал дума на Аро че ще крият детето в Мраколес както му викаха горските обитатели.Хадес не можеше да намери Мраколес.Трандуйл се съгласи Халдир да крие любимата си при тях.Поне за Елфите беше безопасно.Те никога не са се сблъсквали с нощните създания.

Аро беше завързал доктор Ник Кълън.По гърба му имаше вампирски зъби.Беше пил от него.Лицето му бе изпито а сините очи грееха като Слънцето.

-Не забравяйте че това е война на 2 фрота-мислеше той.

ИзкуплениеWhere stories live. Discover now