Изкупление

Част 6: Пролука на миналото

Обичаше това което вижда в отражението.Прекрасна сексапилна жена..Излъчваща увереност тя можеше да покори всеки мъж.Ето това беше Бела.

Бавно сложи шнолата на главата си за да си върже косата.Прекарваше много време в грижи за външния вид което напомняше за Сулпиция.След като остана доволна от външния си вид се насочи към подземията които играеха роля на подземен затвор.Там държаха тези които са предали Волтури или са нужни на Аро защото имаха информация за местонахождението на Кълън.Като Естел ясновидката.Тя знаеше толкова много за миналото че би било нечестно да я убият.Всички знаят че Волтури слагат главите на Жертвите на колове.Тя бе довела до смъртта на милиони души но още беше ненаказана.Но какво като е затворена в малка стайчка това което е преживяла бе несравнимо.Да се влюбиш в мъж който се държи като тиранин.Аро щеше да стане копие на баща си.Бела не трябваше да го допуска.Той твърдеше че любовта е пропита с отрова.Той държеше кутийката.Медальона му показа историята на Естел.

-Вратата на тронната се отвори.Това беше Бела в цялата си прелест.Тя ухаеше на Рози.

-Пръстена ми принадлежи...Той е важен за мен.Върни ми го-Медения и глас сякаш пропи имението.Този пръстен бе важен защото е от Едуард останал и за спомен от годежа.

-Много неща сте преживели вие двамата-започна той но гласа му изведнъж секна.Аро знаеше че пръстена е от Кълън и че значи много за Бела..

-Явно силите ти неструват защото Рене умря при битката в Зазоряване..Скъпа моя Белс.Майка ти не искаше да те даде на мен и за това я убих.

-Знаеш че всички  във Форкс скърбят за майка ми.Тя беше един от кметовете на града.Тя беше важна за хората.

-Очите на Бела се наежиха като желязо.Тя не можеше да мрази.Не беше възпитана така.Омразата не беше в нейния стил.Никой не можеше да я докосне.И тя го знаеше добре.

-Защо се стахуваш Белс?Ако искам да те убия мога да го направя само че съм луд по теб.Майка ти обичаше парите.Нея я интерисуваха едно пари и власт.

Аро знаеше че Бела е способна да обича.Щеше да я накара да забрави за онова копеле Едуард...

Тя се усмихна и доближи устните до неговите.Тя обичаше но не него...Ти бе само едно стъпало по стълбите.

Въздуха на Ани не й достигаше.Алис беше запалила колибата дето си играеха с Пешо и Яница.Алис се смееше и се насляждаваше на този момент.Тя знаеше че като умре детето ще отмъсти на Волтури за убитите Кълън.Ани викаше за помощ.Деметри чу виковете и когато отиде извади малката.Тя бе в безсъзнание.Вече нямаше видения и угризение.Деметри и Кай отведоха детето в болницата.Ани щеше да загине в пожара ако не се бяха намесили навреме.Слава богу момиченцето е добре.

Розали се изправи и излезе.Тя подмина труповете които беше убила снощи.Синия пръстен със среброто стоеше на ръката.

-Поласкан съм пръстена значи много за теб...

-Това ли?Посочи бижуто.То ми напомня каква не трябва да бъда.Слаба и ранима...

-Никога не си била тези неща Розали и двамата знаем това.

-Карлисте липсва ли ти това което бяхме?

-Не а на теб...

-Не

Това беше лъжа.