Намери ме ✔

~ ГЛАВА 3 ~

02.08.2018 (четвъртък) 08:05

Усещах странна болка в главата, все едно тухла бе паднала върху нея. Бавно отворих очи. Чувствах се отвратително, целия облян в пот, с пресъхнала уста и схванат в областта на кръста. Макар миналата нощ да бе толкова свежа, утрото определено не започваше добре. Изправих се бавно от леглото, тъй като губех равновесие. Зачудих се, какво толкова се бе случило, че сега бях в такова състояние. Имах чувството,че се събуждам след дълбокия си сън и съм получил амнезия. Но всичко ми стана ясно в момента, в който започнаха виковете от долния етаж. Боже! Та, аз напълно бях забравил за момичето, което оставих снощи на дивана.
Сърцето ми се разбунтува, енергията ми сякаш ме удари, като гръм и без да губят повече време, слязох по стълбите, които откриваха дневната. Но вече беше късно! Бай Сашо-гърлото му - цялото червено от напрежение, гласът му, така стържещ и дързък огласяше стаята.

—Какво си направил! – разкрещя ми се хазияйнът

И сега какво трябваше да отговоря? "Ами, намерих едно полумъртво момиче пред прага на къщата и го оставих за тази нощ тук"

В този момент Петрана се появи от кухнята с порция закуска в ръка. Спря погледа си към нас тримата и чинията се подхлъзна от ръката ѝ. Никога няма да забравя изражението и в онзи момент. Лицето и се сбъчка, очите и се ококориха, а викът ѝ - сигурно целият град я бе чул. С резки крачки се приближи към нас. И аз, и Александър и непознатото момиче замръзнахме. Тя беше, като бомба със закаснител. В продължение на десет, дори повече секунди, погледът и се местеше от мен към девойката или към мъжа и. И изведнъж ръцете и разделиха Александър и непознатата. Тогава започна поредният скандал, придружен с шамар. Петрана бе бясна. Удари мъжа си не един път, а той нищо не правеше. После се скри в мазата и взе един голям прът, който насочи към момичето. Чувах дълбокото ѝ дишане. Но то с какво бе виновно? Отновно нищо не ми бе ясно. Старицата удари момичето с пръта и то падна на земята. След което я настъпа и напусна прага на къщата.

Що за скандал беше това? Що за отношение?! Александър обикаляше нервно из помещението в което се намирахме, без да пророни и дума. Нито догони жена си, нито помогна на жертвата. Момичето се опита да се изправи с моя помощ. Плача ѝ огласи цялата къща. Исках да я успокоя, но не знаех как. Всичко бе толкова объркано. Може би, ако знаех техния език, всичко щеше да е различно, но сега?

—Защо си довел тази уличница тук! – изкрещя от нищото Александър и ме погледна с такъв убийствен поглед, който също няма да забравя.

—Вижте, аз просто исках да помогна, тя..

В този момент, момичето се отдалечи от нас и след като прекрачи прага на входната врата, избяга.

—Ти, нормален ли си, знаеш ли, коя изобщо е тя? – изкрещя хазияйнът

—Не, може би, ако ми обясните...

—Какво обяснение. Ти си виновен за всичко! Върви по дяволите! Махай се от дома ми!!!

—Така ли, господин хазиян, що за българин сте Вие. Какъв ви е проблема? Всички тук са ненормални! – отвърнах му напук и излязох навън. Вместо да получа обяснение за тази сцена, аз получих обиди? Тази няма да я бъде! Усещах пулсирането на сърцето ми, все по-учестено и по-учестено. В момента нямах на идея накъде вървя. Просто кръжаха безцелно по улиците, опитвайки се да се успокоя. Но, тогава. Тогава я видях. Тайнственото момиче, заради което се случи всичко това. Сега щях да разбера всичко. Преминах бързо през моста, за да стигна другия край на местната река. Тя се бе сгушила в едно мръсно и застаряло яке. От метри се виждаше, как трепереше. Какъв човек трябва да си, че да я наричаш уличница, камо ли да я удряш с прът? Това беше лудост. Но сега всичко ще ми се изясни.

—Здравей! – обърнах се към момичето

—Какво искаш от мен? – повдигна глава от земята тя. Толкова чиста и невинна. Но преживяла ужасно много. Това се четеше в очите ѝ

—Нямам ли право да знам, какво се случи?

—Извинявай не биваше да идвам, само вложих нещата

—Какво си влошила? – продължавах да недоумявам

—Наистина ли искаш да знаеш? – промълви тя и се загледа в реката, разделяща реката на две.

—Да искам, може би мога да ти помогна, моля те, довери ми се и сподели! – продължих да настоявам и седнах срещу нея. Не знам защо, но вътрешно знаех, че каквото и да е направила, тя не го е искала. Усещах скромността и добротата ѝ и не вярвам интоицията да ме излъже.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ