Намери ме ✔

~ ГЛАВА 11 ~

-Никола? - погледнах го въпросително и той ми отвърна със същото. Как единствените доказателства, с които можехме да намерим Яна изчезнаха!?

-Момчета? Какво се случва, някой ще каже ли? - попита ни объркано Диана, докато ние продължавахме да се гледаме безмълвно

-Дневникът е изчезнал... - изрече тихо Никола и затвори очи. Желанието му Яна да се върне бе не по-малко от моето, личеше си по погледа му. Чувстваше се безсилен, искаше всичко това свърши по-скоро и да зърне отново онези меки дълги коси спускащи се по така чистото ѝ лице. Седнах на леглото до Никола и го потупах окуражително по рамото. Той ми помогна да изляза от затвора и сега бях длъжен аз да му дам сили да продължи да се бори, макар самият аз да нямах. След минута бездействие от страна на трима ни телефона на Диана звънна и тя излезе от стаята

-По дяволите! Мамка му! Ако бях останал тази нощ тук, а не в Пазарджик щях да разбера кой е взел дневника и медальона. Няма как да са се изпарили просто така. Всичко е било планирано според мен още в самото начало и сега... сега си играят с нас, като с малки котки! - Ники почервеняваше след всяка изречена от него дума. Нервите му бяха толкова опънати, че едва се сдържаше да не се срине емоционално, което не беше типично за човек, като него. Може би се чувстваше някак виновен за случващото се, но защо? Той не знае почти нищо за Яна, както за съжаление и аз.

-Ники, ти си ми като по-малък брат нали знаеш! Хайде, успокой се. Може Яна да е избягала и вечерта да се е върнала, за да вземе уликите - говорих му в опит да го успокоя, но без успех

-Не е възможно Том! Не го е искала тя. Някой, като Александър, който я е отмъкнал се е осъзнал и се е върнал за нещата ѝ. Сигурно дори сега ни вижда, за да прецени ходовете си- изправи се внезапно той и стисна ръката си в юмрук

-Никола ела за малко. Брат ми е на телефона, иска да те чуе! - повика го Диана и той излезе от стаята. Останах сам. Нямах сили дори да се ядосам. Усещах цялото си тяло схванато от затвора в Пазарджик и исках само да си легна. Да изтрия всички болки и притеснения от психиката си, но уви. Ситуацията бе такава, че втори ден не можех да заспя. Вече беше следобед и в къщата захладня. Реших да се наметна с едно старо одеало и да се опитам въпреки всичко да се отпусна

-Братле, ще изпратя Диана до гарата после ще се върна, ти си почивай. Ще купя и продукти - подаде се Никола от вратата