Намери ме ✔

~ ГЛАВА 1 ~

" ЗА АВТОРА "

"Всеки, който е чувал някога името на автора написал тази книга, знае колко популярен, добър в писането и начетен всъщност е той... Това е Томас Арнолди, отдал всяка своя минута в написването на този пътепис, произведението "Цветовете на Балканите"

Томас Арнолди е роден през 1981 г. в Берн, Швейцария, но когато е едва на пет години, неговото семейство е принудено да се установи в САЩ. Детството на Арнолди е най-хубавото нещо в неговия живот, според думите му. Но, още от малък разбира, че той не е като другите деца. Неговата страст не е шоколада, а писането. Само на тринадесет Томас написва сборник със заглавие "Стихове, за нас, Децата" издадено само една година след това (1995)

Веднага е забелязан от най-популярното бостънско издателство и благодарение на него, са издадени разказът "Това съм аз"(1996) и стихотворението "Невъзможност"(същата година)

Младежки неволи (1998) е първият му публикуван роман и най-известният му. След 1999г. е издал още няколко романа "Животът продължава", "Нощ в небесата","Перлата на ада", "Кажи ми..."

През 2013 г. той започва първия си пътепис "Цветовете на Балканите" - серия от книги, в които той разказва за своите преживявания докато обикаля Балканския п-в "Словения свири своята песен", "Из недрата на Черна Гора", "Гърция и морето", "Що е Албания", като се очаква продължение на тази поредица през 2018 г., когато Арнолди ще се потопи в културата на България..."

★          ★         ★

Така вече половин час – излегнат на едно удобно голямо легло, четях тези думи написани от издателите на "Що е Албания"по мой адрес. Мислех си... кога мина толкова време? Кога станах на 38 години? Кога постигнах всичко това? "Животът е като един миг - постигнеш ли нещо в този миг, ще бъдеш най-щастливия на света..." – казваше дядо и сега осъзнавам, колко много всъщност е бил прав. Бях посетил толкова много държави - било то по работа или просто за развлечение, а сега... Сега дойде ред на България.

Излязох на балкона на малката къщичка, в която Никола Дичев ме беше настанил. С него учихме в университета и работехме заедно в едно американско издателство. Толкова добър и учтив човек. Всъщност именно той ми даде идеята за великата поредица "Цветовете на Балканите". Когато му казах, че ще посетя и неговата родина, той се зарадва страшно много. Тогава си мислех да се установява някъде на морето, но той категорично бе против. Спомена ми за едно малко селище на име Копривщица, едно историческо градче закътано между планините и лично той ме доведе тук, тази вечер. И ето ме сега тук, излязъл на балкона на една малка сладка коривщенска къщичка. Небето бе покрито със звезди, светещи като малки топчета над малкия град. Къщите също светеха. Личеше си, че въпреки малкото население тук имаше живот. Не успях да разгледам още местността, но те първа с помощта на Александър Велев, собственикът на тази малка къща, ще се потопя в българската култура. Наистина нямах търпение да опозная и тази държава...