Намери ме ✔

~ ГЛАВА 15 ~

Един час по-късно

Взирах се в залезващото слънце, докато пътувахме с Никола към въпросните жени. Там се очакваше да бъдат и полицаите. Наблюдавах минаващите хора, в къщите, всяко едно дръвче или ъгъл с надеждата да видя Яна. Сънят ми не оставяше главата ми. Не казах на приятеля си за него, но нещо дълбокото в мен не ми даваше мира. Дано Есра, Фатма и Айтен да знаят къде е момиченцето ми.

-Не пристигнахме ли вече? - попитах Никола развълнувано

-Спрете тук! - Никола направи знак на шофьора да спре рикшата и слязохме.

-Оттук ли ни се е обадило онова псе? - огледах мястото. Не бяхме в самия център на селището. Около нас имаше малки порутени бараки и ни жива душа. Прозорците на една от тях обаче издаваха светлина. Там и влязохме.

Не знаех какво ме очаква отвът стените. Нямах тъпрение, но вече нямах желание да се впускам в нещо ново. Уморяваше ме. Объркваше Беше ме страх от истината. От това какво ще ми коства оттук нататък, за да прегърна не просто онова невинно дете, а моята плът и кръв. Защото щом не е Александър, Петрана или някой, който познавах, а е оттук, значи няма да ни е никак лесно. И все пак не биваше да си правя бързи заключения. Съдбата ме запозна с моето дете, за чието съществуване не знаех, но сега ще стискам, ще събарям, но ще го намеря.

Пред нас се отвори малка дневна, с изкъртени влажни стени, малко телевизорче и един огромен килим на пода, върху който се бяха разположили Диана, брат ѝ и трите жени. Поканиха ни да седнем на земята при тях. Всички ме гледаха със съжаление, в очите им се изписваше скръб. Вероятно се подготвяха да ми кажат нещо, което не ще приема толкова лесно.

-Нещо случило ли се е с Яна? - разчупиха мълчанието си с най-честия си въпрос.

Вместо да ми отговорят, една от непознатите, на вид най-възрастната стана, се доближи до мен и ме прегърна. Сърцето ми се разбунтува. Не знаех какво да мисля, какво да чувствам. Всичко изглеждаше толкова объркано, нищожно в живота на един писател, преди месеци играел си със съдбите на героите от книгите си.
Аз бях сега герой на всичко случило се.

-Скъпи батко, защо не дойде по-рано - сълзи текнаха от очите ѝ, докато ме гледаше