Намери ме ✔

~ ГЛАВА 19 ~

—Лъжа! Това е поредната лъжа! – гледах безлично в поредното писмо, което искаше да ни обърка – Толкова много пратки получавах, написани от онзи тип. Това ли да е от Яна? Изключено! Аз видях чеденцето си в огъня, вече нищо не може да ме заблуди!

—Защо Томас, виж как е написано! Сравни го с останалите бележки, както преди малко споменах, не вярвам Нихат Ага да остави любимата си да изгори. Мисля, че всичко това е една постановка, а тази бележка, тя е истинска! –  Диана бе непоколебима в изказването си.

—Може ли да ми дадеш бележката? – погледна я Даниел и тя му я подаде. После той извади част от друго писмо, писано от дявола Нихат и започна да се взира в тях

—И какво откри? – попитах иронично

—Почерците са различни, Томас. Този път сестра ми има право! – отсече той, което ме накара да се замисля за момент. Поисках бележката и се зачетох отново в думите. Наистина имаше разлика и в стила и в шрифта. Но откъде можем да сме сигурни, че Яна по своя воля е написала това? И как е успяла да го прати в пощата, без да бъде хваната от похитителя си? Има нещо нелогично тук. За тази седмица, в която се отдадох безрезервно на това да открия Яна научих много. Да бъдеш хладнокръвен и мнителен. Да преценяваш всяка една улика, без емоции. Тази седмица изпитах най-силните чувства - от щастието, че открих дъщеря си до мъката, когато видях черното и в пепел лице. Това, че дишам след този момент, че мога да си спомням, да усещам не означава, че съм жив. Защото и след онзи пожар аз мога да усещам допир, но не и да чувствам. А когато не можеш да чувстваш, означава, че вече си мъртъв. Каква е ползата от ума, никаква!

—Къде се унесе пак Том! – извика Диди, прекъсвайки за миг мрачните ми помисли

Потърках очи. Исках да остана завинаги в това легло и да бездейсвам. Ако можех само нещо да сторя...

—Том, хайде! Сестрата каза, че може да те изпишат, стига да се чувстваш добре. Виж тази бележка, може да е знак, такъв какъвто майката зайка е дала на малкия Кевин. Моля те, изправи се! Да отидем в пощата и да разберем, кой е оставил плика и кога, хайде, заради мен – Диди ме гледаше така мило, с надежда. Когато погледът ми се срешнеше с нейния, забравях, макар и за миг всичките си беди. Сякаш ми беше като майка, даваща ми сили да продължа и в най-трудните моменти.

—Добре, хайде!

★  ★  ★

След половин час