—Айтен, Есра, Фатма, благодарим ви много за съдействието, което ни оказахте, въпреки страха ви от Нихат Асрали. Уверяваме ви, той няма да разбере за нашата тайна среща. Пазете се! – прегърна Диана и трите жени за довиждане, а те ни се усмихнаха и махаха с ръце, когато вече се отдалечавахме
—Сигурни ли сте, че този Нихат не ни вижда отнякъде. Знаеше всяка моя стъпка в Копривщица, а тук е негова територия – попитах притеснено полицаите
—Щом вече сме екип, значи никой не може да ни победи. А ако нещо стане веднага ще уведомим властите – отговори Диана, давайки ми отново кураж. Възхищавах се на нейния силен характер, на това как не се страхуваше от непознатото. Но тя беше права. Сега сме заедно и не бива да се страхуваме
—Диди, Дани притеснявам се, че Томас може да има право. Властите поне тук в Иран застават плътно зад Нихат Ага, както и медиите. Щом засега още нищо не са му направили и щом са разпространили, че Яна е убийца, а не са казали всъщност за лудостите, които е вършил той през цялото време. Трябва да действаме по-внимателно и да сме мнителни – възкликна Никола
Докато вървяхме към хотела телефонът ми иззвъня. В този миг страха от отново се върна. Това беше звук от съобщение. Ами ако този Нихат е зад нас или ни дебне зад някой ъгъл. Извадих телефона си и без никой да разбере погледнах съдържанието.
Хелоу! Здрасти! Мераба! Имаш доста голям напредък Арнолдчо, не го очаквах. Давам ти пет минути да се качиш на върха на кулата в Беирдабай. Без никого, иначе горко ѝ на дъщеричката. Очаквам те! Хайде, намери ме!
На върха на кулата...
...сънят
—Проклятие, проклятие—Томас, добре ли си. Да не разбра нещо за Яна – обърна се Никола към мен и видя съобщението. Прочете го. Усетих, как преглъща дълбоко и се опитва да се увладее
—Ники, да кажем ли на полицаите? – попитах с разтреперан отново глас
—Не, недей. Отиди! Ако човекът е някъде тук не бива да ни вижда. Аз ще им кажа по-късно. Хайде изчезвай!
—Сигурен ли си? – попитах, но Никола не ми отговори. Притича при тях и ми направи знак да си ходя. Какво ли точно бе намислил? Какво ли щеше да каже на Диана и Даниел. Дано не допусках поредната грешка с тази постъпка.
Времето се съмняваше. Сигурно наближаваше осем и половина вечерта, това допълнително ме напрягаше, но намерих мястото. Господи. Това е същата пясъчна кула, която се яви в съня ми. Тази мисъл ме караше да настръхвам. Именно лошият от привидението ме подтикна да дойда тук. Не знаех какво да очаквам. Яна? Никола? Какви са тези изпитания!?
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Намери ме ✔
Gizem / Gerilim~ Победител в състезанието "Нощно небе" 2019/2020 в жанр приключенски ~ Томас Арнолди - един от най-добрите американски писатели се установява в една напълно далечна за него страна, България! Заради новият си проект "Цветовете на Балканите", Арнолди...