РОСЕН
Отворих бавно очи и осъзнах къде съм.
В ляво от мен нещо се размърда.
Извърнах глава и разтрих слепоочието си с пръсти.
До мен, чернокоската от снощи спеше сладко, сладко.
Жалко! Ще те събудим!
Станах от леглото и си облякох долнището.
Слязох долу и заварих момчетата.
-Шефе, как е?
-Борисе, не ме карай да ти бия едно сутрешно круше за закуска!
-Добре де, добре! Млъквам. Нищо не съм казал.
-Хмм, добре си направил! Обличам се и идвам. Ще се преоблека и оправя в офиса. Като съм долу да ви видя изтупани и готови!
Провикнах се, изкачвайки стълбите и влязох обратно в стаята.
***
Затворих вратата след себе си и огледах хората пред мен.
Борис, Бранимир, Калоян и Давид бяха идеално строени един до друг.
-Тръгваме ли, момчета?
-Тръгваме!
***
Във фирмата всичко си беше както обикновенно. Срещи, документи, срещи, документи, срещи и отново документи. Днес имаме сделка с важен човек, който е на по-висока от нашата позиция и може да ни помогне да се изкачим още по-нагоре във веригата.
Преоблякох се със по-нормални дрехи и тръгнахме, посока изхода на града, където е и къщата на и къщата на Денúс Пламенов.
Колите една по една спираха пред входа на имението и фигурите и на петима ни стояха като мрачни привидения в сенките.
Тръгнах първи към входа на къщата и тежката ми длан се стовари зловещо точно три пъти върху дървената врата. Жена на около четирдесет години ни отвори вратата.
-Добър вечер! Кажете. Търсите ли някого?
-Имаме среща с господина.
-О, извинете ме! Не знаех! Заповядайте! Не стойте на дъжда, момчета! Влизайте!
Покривът ни прие един по един бързо, бързо, а жената ни подаде хавлиени кърпи за да подсошим лицата и ръцете си.
-Благодаря ви! Къде е кабинетът на господина?
-На...
-Какво значи това!? Какво!? Аз защо чак сега разбирам за това!? Саксия ли съм аз в този дом, татко!? Отговори ми! Защо мълчиш!? Защо!? Отговаряй!
