НАТАЛИЯ
Седем месеца по-късно
Луизиана. Батън Руж. Ню Орлиънс или Ню Орлийнс. Дори не знам как се изговаря.
От седем месеца съм между тези два града, но някак си се застоявам повече в Ню Орлиънс.
Нещо ме привлече към този град. Може би защото си го спомням от приказките на мама.
Онези приказки за върколаците, които се превръщат в хора, и до ден днешен уж бродят в най-мрачните части на гората тук.
Може би и това беше причината да си закупя земя точно в тези части на гората, където и през деня се налага факлите да горят.
Но не бях сама през цялото време. От една страна Мариано и Дейвид идват по два пъти месечно за по два-три дни, а от друга страна и бялата вълчица с черния вълк и палетата.
Е, тук може и да няма върколаци, но със сигурност има вълци, с които по странен начин се сприятелих.
Черният вълк, Демон, както го наричам аз, и бялата вълчица с името Никита имаха четири палета.
***
Днес беше един от онези слънчеви дни, в които бях решила да изляза. Но тъй като до частта, в която е хубавата ми триетажна къщичка не може да се стигне с кола, аз я оставям в началото на гората и вървя с километри наред.
Когато стигнах до колата се качих.
Малко по-късно спрях пред една доста позната за мен улица.
Щях да взема месо за животните, ако не се беше наложило да ме закарат до болница, за да не родя на средата на улицата.
48 часа по-късно
-Е, имената готови ли са?
След като упойката ме беше отпуснала, дойдоха и имената.
-Да.
-Да ги видим.
Наклоних се леко и ги погледнах и трите.
-Тази тук ще е Ева. Това картофче ще е Дениза, а тази госпожица... — сякаш не знаех какво име да й дам — ...тя ще е... — нещо напираше да излезе — ...Роксана.
Затворих очи и си представих всичките ни общи моменти.
Както то направих, така и си представих моментите занапред.
Момиченцата ми щяха за израстват. Вероятно да питат "Мамо, къде е тати?" но нямаше да проговоря.
