ДВА МЕСЕЦА ПО–КЪСНО
НАТАЛИЯ
Сложих от безцветния гланц върху устните си и го затворих. Поставих го на тоалетката пред мен и се обърнах към огледалото.
Усмихнах се и сложих на показалеца на дясната си ръка пръстенът, наследство от мама. Това всъщност е пръстен, който се предава от поколение на поколение при момичетата в рода на баща ми. Дава се най-голямото момиче, но тъй като аз съм сама си е мой. Странна работа.
Вързах косата си на висок и стегнат кок, за да не ми пречи. Взех си якето и ключа от колата. Излязох от къщата и тръгнах посока студиото за татуировки на Мариано.
Мариано беше мой приятел и много добър татуист. Всяка една капка мастило, която имам по кожата си, той я е поставил. Харесвам начина, по който внимателно докосва кожата ми с иглата. Не знам дали и при другите е така, но мен, когато ме татуират не ме боли, а напротив. Доставя ми удоволствие. И докато се осъзная, той вече почистваше кожата ми. Дясната ми ръка вече ще е разкрасена.
НАКОЛКО ЧАСА ПО-КЪСНО
Затворих входната врата след себе си и се завлачих към стълбите. Изкачих ги и влязох в стаята си, където бях посрещната от баща си.
-Къде беше!?
Изкрещя ми в лицето за "Добре дошла.", но го игнорирах и тръгнах к м банята. Наплисках лицето си с вода и го подсуших.
-Пак ли се татуира!?
Поех дълбоко въздух и се обърнах.
-Да. Пак! Защото харесвам този вид изкуство!
-Аз обаче не го харесвам!
-Това не ме интересува!
Приближи се към мен и заговори спокойно.
-Скрий тази татуировка! Не ме интересува как! Довечера те искам в пълния ти блясък. Нагласи се, оправи се! Ще имами важни гости! И ти си свързана с това, дъще моя!
-И как съм свързана с това?
-Ще разбереш довечера!
Часовете се минаваха, а аз се оправих. Баща ми ми каза да скрия татуировките. Напук на него се облякох така, че всичките татуировки, които имам да са на показ. Искам да го подразня! На грешната улица е, ако си мисли, че ще ме командва.
-Е, господин Денúс Пламенов, ще те видя сега!
Лилаво-розовите ми дрехи ми стояха идеално. Пръстенът на мама както винаги от четири години насам красеше ръката ми, редом с новата татуировка.
Взех си телефона и излязох. Слязох в хола и се стопирах. Пред мен стоеше баща ми, а срещу него стоеше онзи...как му беше името? Радин? Роксан? Росен? Май беше Росен.
-Наталия! Ела, миличка! Точно теб чакахме, дъще! Ела! Не стой там!
Стиснах телефона си до толкова, че имах чувството, че всеки момент ще го счупя. Закрачих с нормални крачки към татко и спрях до него. Усмихнах се и се наведох за да го целуна по бузата.
-Този какво търси тук!?
Прошепнах в ухото му и го целунах. Изправих стойката си и човекът пред мен се изправи. Баща ми също стана и тръгна към кабинетът си.
-Идвайте!
Чух викът му и не се осъзнах. Онзи тръгна, но аз останах на място.
-Боже! Какво става? Аз ли съм куха глава или ти, всевишни, нищо не разбираш? Защо ли те питам пък точно тебе!? Ти дето всичко уреждаш! Маймуна! Примат! Кютюк!
Осъзнах се и пришпорих краката си, след което се затичах към кабинета на татко. Звукът от токовете ми отекваше в празното пространство и оставаше някак грозен шум след себе си. Нахълтах вътре без да почукам и седнах пред баща ми, точно срещу непознатият.
Татко пое дъх и заговори, но на български, какъвто аз почти не знам. Прочистих гърло и той извъртя очи, след което продължи на чист английски, а аз се усмихнах.
След 15 минути обяснения ми писна.
-Татко! Или говори без заобикалки, или си казваме "Лека нощ!"! Спи ми се!
Въздъхна и отново започна.
-Добре. Накратко...скъпа моя щерко, да ти е честито!
-За кое?
-Всичкото! Новият дом, семейството, бъдещите ви деца, късметът...съпругът!
Абе нещо странно става! Спрях "Моят господар" и уния двамата дето почти не ми говореха, да им го начукам, цял ден не спират да крещят в главата ми. Искали на бял свят отново да се появят! Очаквайте ги пребити!😉
Искам да си дадете мнението!❤
