НАТАЛИЯ
Слънчевите лъчи достигнаха до лицето ми, след като някой рязко вдигна щорите. Тялото ми се изпъна като струна и се обтегнах.
— Ставай, сънливо птиче!
Тих мъжки глас достигна до слуха ми и се обърнах по корем. В следващият момент осъзнах къде съм, и какво направих снощи.
— Мммммм! Ходи ли на лекар?
Обърнах се и го погледнах. Кискаше ми се най-нагло. Гадняр! Станах от леглото и бях готова да хвана плиттата си, но се сетих, че я няма.
Ретроспекция
Махнах булото от косата си и го хвърлих на пода. Косата ми беше вързана на ниска плитка. Взех ножицата и поех дъх. Хванах я и след по-малко от петнадесет секунди, дългата плитка лежеше на тоалетката пред мен.
Край на ретроспекцията
Да. Отрязах я буквално секунди преди да изляза от стаята на булката и да тръгна към "щастието", а като ме видяха всички онемяха.
— Още не разбирам, защо си отряза косата? Тя беше толкова хубава и те разкрасяваше.
— Не те интересува теб. Гледай си работата.
***
Слязох долу в кухнята и открих празно помещението, а на масата имаше само карта с бележка до нея "Твоя е!". Беше написано на български. Май трябва да седна и да си го преговоря. През годините от ранната ми възраст мама ме учеше.
Качих се гори и се облякох с най обикновен черен клин и спортно бюстие в същия цвят. Сложих си спортни обувки и изключих телефона. Оставих го на нощното шкафче и взех ластик по навик.
— Той ме попита защо я отрязах, а аз му казах, че не го интересува. А аз защо я отрязах? Никой не знае.
Оставих го на мястото му и излязох. Напуснах къщата, но не взех кола. Бяхме в къща на около сто километра от Лондон, а наоколо беше пустош. Дъждът се сипеше и сякаш зловещо шептеше.
Заключих къщата и тръгнах към ро-вътрешната част... към дебрите... към опасността! Сякаш тялото ми ме влечеше натам. И по-точно не тялото ми, а същността ми. Исках да отида там и да видя какво има. Чувала съм, че в по-тъмните части около града и доста извън има наркомани, дилъри, донори и подобни.
След около час и половина тичане без стоп, спрях. Както предполагах... мафия! Нещото, което се превърна в най-омразното ми нещо за няколко мига от живота ми. Скрих се зад едно дърво и тихичко наблюдавах случващото се пред очите ми. Група от поне петнадесет момчета с точно три момичета пушеха.
В главата ми дойде нещо, но то бързо се изпари. Тръснах глава и реших да се махна преди да е станало напечено. А аз имам навика да се забърквам в ужасни неща. Тихо започнах да се отдалечавам, но се спънах в нещо и паднах с крясък. По дяволите! Огледах се и забелязах цялата група да тръгват към мен.
Изправих се, обърнах се и побягнах, а стъпките им се чуваха. Подметките ми пукаха под настилката от клонки и други такива. Само за миг... за един единствен миг се обърнах и след секунди се стоварих върху някой. Господи!
Погледнах въпросния, а той ме гледаше ядосано.
— Какво търсиш тук!? Ставай! Бързо!
Изправихме се, а Росен хвана ръката ми и заедно побягнахме към... къщата? Дано!
***
Затворих прозореца и пуснах щорите. Ключовете щракнаха, а Мариано и Росен избутаха секцията с книги към двойната висока врата. Момчетата, заедно с някакви приятели на съпруга ми бяха отпред и ни чакаха.
И сега? Край с нас!
