Здравейте!
Да ви кажа ли нещо?
Довиждане!
НАТАЛИЯ
Час по-късно отключихме всички врати и прозорци, след като полицията ги отведе.
-Мисля, че ще ми се наложи да ми слагат ново сърце.
-Ох, Мариано! Да ти се невиди, брат!
Бутнах го по рамото и се засмяхме. Така нареченият ми съпруг стоеше в близост до мен, но не ме поглеждаше.
Дъждът се сипеше над нас. Слязох по стълбите и застанах напълно под мрачното небе. Секунди по-късно, Дейв и Мариано се присъединиха.
Мисля, че тревогата вдигната до небето беше напразна... Дали?
ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Гризнах от ябълката си и се облегнах назад.
-Мисля, че това е най-хубавата ми почивка, която съм имал, съпруго луда.
До мен, скъпият ми съпруг, с който вече се държахме като семейство за пред хора и като приятели си в къщи, изкоментира.
-То и моята! Не че аз много съм излизала от Лондон де.
-Колко пъти си излизала?
-Де да знам. Не съм ги броила.
-А, не си излизала много пъти, но не си ги броила. Мисля да те запиша на урок по математика за първи клас, за да те научат да броиш до двайсет.
-До толкова ли се броеше тогава?
-Де да знам. Преди доста години бях в първи клас.
-Хмм, мисля да те запиша на урок по математика за първи клас, за да те научат да броиш до двайсет.
Откраднах си репликата му подло и тръгнах към вътрешността на къщата, защото той ме подгони като куче.
-Ей сега ще видиш ти!
ТРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Затворих вратата на колата и подпрях глава на волана.
Мислите бяха разпръснати из главата ми и не разбирах... Как? Как забременях? Как? Някой трябва да ми обясни!
-Боже! Ще ставам майка! Ще ставам майка!
Изпищях. Колкото и да не разбирах се радвах. Сега сигурно ще бъда благодарна на баща ми.
РОСЕН
Отворих входната врата още сънен, но веднага се разсъних.
-Ти какво търсиш тук?
Попитах Шаная. Да. Същата!
-Май си забравил какво имахме преди. Да ти припомня?
Само не и това! Още преди години бяхме приятели с привилегии с тази кокона. В един слънчев ден просто заяви, че не иска нищо с мен. Като гръм от ясно небе ми дойде, когато я видях преди пет месеца.
-Какво ще ми припомняш?
-Няма ли да ме поканиш?
Отдръпнах се и тя влезе. Сега забелязах, че е облечена с едно нищо. Какво ли очаквам?
Когато се обърнах, оп, дори не се обърнах. Нямах това време, се оказах по гръб на дивана, а тя беше върху мен.
-Веднъж! Само веднъж!
-Не! Разкарай се!
Знаех какво иска. Странното бе, че и аз го исках. Но защо след като бях свикнал с Наталия?
НАТАЛИЯ
Шокът се блъсна в мен, когато пред дома си открих колата на Шаная.
-Тази какво търси тук?
С широки разкрачи стигнах до вратата. Отключена? По дяволите. Тихо я отворих и пристъпих, оглеждайки помещението.
Влязох по-навътре, но съжалих. Обърнах се и бутнах нещо, но продължих към вратата. Излязох от къщата и се качих в колата си.
Край!
Не, не, не. Тя казва "край". След наколко други глави ще е край.
