Росен
Когато тя напусна стаята не се сдържах. Гърдите ми се разтресоха от смеха и седнах на пода, а момичетата се бяха подпряли на мен, смеейки си.
-Престанете да се смеете!
Сложих ръка пред устата на една от трите и стиснах силно устни.
-Тате, мама ще ни се сърди ли?
Боже! Мисля да ив купя гривни или гердани с техните имена, за да ги различавам, че май ще ям бой с точилката от някоя жена в дома си.
На следващата сутрин
Наталия
Седнах на стола в близост до прозореца и поех книгата в ръка.
-Сърдитко Петко? Гладен ли си?
-Да, господин скоро ще ям бой тип "Първа брачна нощ".
Избуботих сърдито, а трите ми нагли дъщери се хилеха. Ей, мама ви българска! Ке ви разкатая фамилията.
***
Затворих вратата на стаята след себе си и отидох към прозореца. Подпяях се и се загледах напред. Бяхме на последния етаж на сграда, която преди не бях виждала.
-Дошъл си да живееш в града. Ами къщата?
Държеше чаша с алкохол в ръката си и гледаше навън. Без за ме поглежда ми отговори.
-Пуснах го за продажба преди дни. Не го искам. Носи ми спомени.
-Мелиса не би искала да го продаваш. Толкова ли лоши са спомените?
-Ах, Мелиса... Това име...
Мелиса беше майка му. Мислех да кръста Дениза Мелиса, но не го направих.
-Винаги съм искал да имам дъщеря. Сега имам три, но нито едната не е с това име.
-Аз пък исках момчета. Дори на моменти през бременността те обвинявах за дето си ги пакетирал в женски, а не мъжки.
-Как щеше да ги кръстиш?
-Никита, Алекзандър и за третия не бях измислила име.
Погледна ме изненадано, а аз само свих рамена. Наистина имаше време, в което го обвинявах.
-Може би съм щяла да го кръста Росен.
-На мен?
-Друг с това име не познавам. Втори не ми и трябва.
-Е, ще ям ли бой?
Усмивката върху лицето ми беше... От ухо до ухо!
