РОСЕН
Прелистих още една страница от папката пред мен и чух почукване на вратата. Въздъхнах отегчено.
-Влизай, който и да си!
-Ооо, я моля ти се! И да не ме беше пуснал пак щях да си вляза!
Вдигнах поглед и се усмихнах.
-Сивоочке? Нали може да те наричам така?
-Разбира се. Почти всички го правят.
Изправих се от мястотото си и с бавна крачка тръгнах към нея.
-Как върви работата ви? Разбирате ли се с татко?
Обви ръце около вратът ми и ме прегърна. Бях леко стъписан в началото, но после й отвърнах на прегръдката. Беше като топла, майчина прегръдка.
-Защо дойде?
Пуснах я и тя се подхилна леко.
-Дойдох да видя татко и реших да намина и при теб. Виж...извинявай за вчера.
-Няма нищо! Всеки на твое място би реагирал така.
-Не! Не! Трябваше първо да ви изслушам.
-Ти като пи изслуша пак ни прати на майната ни.
Смехът ни се разнесе наоколо и се осъзнах.
-Извинявай! Седни!
-Неее. Бързам. Имам среща с едни приятели.
Признавам, стана ми леко...неприятно.
-Ясно. Тръгвай! Ще закъснееш!
-Да. Хайде. Чао!
Излезе от кабинета и се обърнах. Шумът от женски токове и отваряне на врата ме накара да се обърна. Срещнах ухилената й физиономия и повдигнах вежда.
-Ш! Довечера да се изтупаш! Чакаме те на вечеря в имението!
-Ама...
Преди да довърша, вещицата се качи на метлата и излетя през прозореца.
-Господи! Какво си начуках сам самичък! Тази е луда! Луда!
НАТАЛИЯ
Изсипах се на шофьорската седалка и се обърнах.
-Боже! Боже! Ш, кютюци такива! Къде сте ве!?
Да, не говоря български много добре, но репликите...О, мамо! От до ги знам, бате!
-Къде сте!?
Изкрещях и в следващият момент вратата се отвори и двамата се натикаха вътре.
