НАТАЛИЯ
Ръката ми се изви и опари бузата му. Станах от леглото и се огледах. Първото, което видях беше нощната лампа. Взех я и след секунда се разби в главата му, а той не мръдна. Сякаш го докоснах с ръка, а не го ударих с лампата по главата и я счупих.
Стана от леглото, а фигурата му със заплашителна крачка тръгна към мен. Действах по бързия начин и отворих един шкаф, в който открих пистолет. Зареден! Ръцете му хванаха китките ми и се опита да ми го вземе. Слава Богу успях да избутам един от скриновете, който се стовари връз тялото му.
Пусна ръцете ми и се обърнах с насочен пистолет към него. Щях да стрелям, ако се наложи. Тренирана съм. Мислех си, че тези тренировки са само за самозащита, но си личи, че не са.
-Не ме докосвай! Стой там! Стой там и не мърдай!
Протегнах се за телефона, но се обърнах и тогава оръжието ми беше отнето, заедно с телефона.
-Пусни ме! Помощ! Помощ! Някой да по...
Дланта му се озова върху устата ми и пръстите на другата му ръка си затегнаха около китката ми и я изви, а аз извиках. Извих врат назад и го ударих със задната част на главата си в носа. Пусна ме и се обърнах. Кракът ми се заби в гърдите му, а след това юмрука ми полетя към лицето му.
Тялото му тупна с оглушителен звук и тръгнах към него. Нямах страх от мъже. Мама ми го казваше постоянно. "Не се страхувай от мъжете. Каквито и да са на външен вид и колкото и плашещо да изглеждат, истината е, че женският пол е много по-силен по всякакъв начин."
Думите й се бяха забили в главата ми и преди бой с момче винаги закънтяваха в главата ми с мощно ехо, карайки ме да настръхвам. Пред очите ми се спусна червена пелерина и бях като побеснял бик. Кракът ми натисна капачката на коляното му и той изкрещя.
-Още ли си навит за първа брачна нощ, копеле?
Стисна зъби и ме погледна, след което процеди през зъби.
-Да. Винаги, малката!
Малката ли? Малката? Той "малката" ли ме нарече!? Край! Може да те наричат коте, лъвче и други такива, но всичките ти девет живота ще си отидат ей сега, такламутнико! Изритах го в корема и беше толкова силно, че тялото му се преобърна по корем. Опита да се изправи, но го натиснах с крак точно върху гръбнака му и натиснах за да изпука. Пръстите ми се обвиха около китките му и издърпах ръцете му назад, за да го заболи. Но само ще го боли. Няма да му има нищо на животното.
***
Изпуках и последният му пръст, с което гордо мога да заявя, че... Е, не знам дали съм първата жена, която е обезвредила мъжа си за по-малко от минута и му е счупила пръстите на дясната ръка без изключение.
Издърпах тялото му в банята и го оставих на пода, а аз се измих още веднъж цялостно. Сложих си бельо и си легнах спокойна, че съм му навредила.
Това било то спокойствието, Господи!
