НАТАЛИЯ
Очите ми фокусираxa пистолет върху бюрото, който беше в близост до мен. Ако не се лъжа е FN Five-seveN. Изправих се рязко и го поех в ръка. Китката ми се изви и дулото опря отстрани до главата ми.
-Наталия! Недей! Недей!
Непознатият срещу мен скочи на крака и гласът му се пречупи.
-Вие подигравате ли ми се!? Какво значи това!? А! Какво значи това!?
Крясъците ми отекнаха с мощно ехо. Ръката ми се изви в права линия нагоре и започнах да стрелям.
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
Десет последователни изстрела. Насочих пистолета срещу татко и едвам не го изпуснах, защото ръката ми трепереше.
-Дъще...
-Какво дъще!? Какво дъще!?
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
*изстрел*
Още четири изстрела отекнаха.
По дяволите! Имам още осем топчета!
-Дъще...
-Не ме наричай така! Ясно! Аз не съм ти дъщеря! Що за баща си ти!? Продаде ли ме!? За пари!? За дрога!? За още проститутки ли!? За какво!? Отговаряй като те питам!
*изстрел*
-Затова ли ми каза, че съм свързана!? А! Затова ли! Отговаряй, тате!
За пръв път в живота си изричам думата "тате". Винаги го наричам "татко".
-Ще ти отговоря. Обещавам ти! Само свали този пистолет. Не искам да се нараниш. Хайде.
-Не! — погледнах към непознатия и насочих пистолета към него — Първо той да излезе! Тогава ще оставя пистолета!
Той вдигна ръце отстрани до главата си и закрачи назад.
-Добре. Ето...излизам. Хайде. Дай пистолета на баща си. Дай го.
-Излез!
Изкрещях и вратата се затвори след него.
-Добре. Той излезе. Дай ми го.
