Night vortex

Лоши новини

Очите на Лейла се отвориха , заслепени от сутрешната светлина. Пореден ден ... от тежкия ѝ живот . Искаше отново да ги затвори и да спи докогато и позволяваше тялото . Но тя стана и се организира бързо , както всеки ден . Облече се , гримира се и си оправи чантата , след това отиде при майка си , за деца се погрижи за нея . Изкъпа я , преоблече я , направи ѝ закуска и я нахрани . След 30 минути баща и влезе в мизерния апартамент с бутилка в ръка и се запъти към стаята на Лейла . Нахлу с гръм и трясък . Запъти се към уплашената и замръзнала в ъгъла от уплах и шок Лейла ! С едно рязко движение хвана косата на момичето и я блъсна в стената. Тя се свлече на пода . Той започна да я рита и я замери с полу изпитата бутилка от него . Водката се разби в главата на Лейла и тя загуби съзнание .
След около 30 минути тя отвори бавно очи , клепачите и натежаваха и ѝ беше трудно да фокосира гледката около себе си ! Тя стна бавно и отиде в банята . Когато се погледна видя , че цялото ѝ тяло е в синени , а от челото ѝ течеше тънка струя кръв. Тя се оправи, прекри раните на лицето си и излезе . Преглътна отмово онижението и тормоза на пияния си баща . Запъти се към училище , макар , че закъсняваше . Но по пътя телефона ѝ звънна , беше доктора , който следи майка ѝ:
- Ало , госпожо Джонг-Су  , обажда се доктор Хьо-Джин.
- Здравейте. Какво има ?
- Трябва да дойдете в болницата , за да поговорим за състоянието на майка ви !
- Добре , докторе , след 10 минути съм при вас .
Лейла се запъти с бърза крачка към болницата . Не след дълго стигна и почука на кабинета на доктор Хьо-Джин. От вътре се чу:
- Влез!
Лейла влезе и седна :
-Та какво е станало , какво ѝ има на мама... ,освен , че е парализирана?!
- Лейла , не знам как да ти го кажа , знам колко е трудно и колко се грижиш за майка си . Момиче на твоите години не би трябвало да преминава през това!
- Докторе, моля ви , давайте на кратко !
-Добре , съжалявам . Лейла на майка ти ѝ остава не повече от месец живот !
- Кк-к-к- акво ?!!
- Съжалявам !
- Добре , благодаря ви , довиждане.
Лейла стана и без да казва нищо друго излезе от стаята . Слезе по стълбите колкото може по-бързо и седна на една пейка пред болницата . Цялата рухна , не знаеше къде се намира и не можеше да приеме това което и каза доктора , тя започна да плаче . След 5 минути плач , една стара жена се запъти към Лейла , седна до нея и сложи ръката си на крака ѝ.  Лейла се стресна и отлепи лицето от ръцете си . Погледна уплашено старата дама . Тя се усмихна и каза:
- Мило момиче , какво става , защо плачеш .
- М-м-майка ми и остава най-много месец живот!- Лейла продума хълцайки .
- Дете , мога да ти помогна , знам нещо което би помогнало на майка ти!
- КАКВООО??! - Лейла скочи на крака .