Night vortex

Първият работен ден

- Първия ми работен ден . Никога не бях предполагала , че ще работя на такова място ! А и с такъв .... работодател . Всички " хора " на това място всъщност ..... не бяха хора! Какъв ли бе Джънгкук , в какво ли се бях забъркала .... , но разбира се бих направила всичко за моята майка .
Джънгкук беше настанил Лейла в една от стаите на етажа над магазина . Имаше няколко помещения , в едно беше Лейла ... , а в друго беше Джънгкук . Останалите стаи бяха кухня , баня , килер и някакво друго помещение , което момичето не знаеше какво е и за какво служи .
Беше рано сутринта , Лейла се събуди и отиде в антрето , приближи се към стаята на Джънгкук и почука . След няколко достатъчно дълги секунди , вратата се отвори бавно. Отвътре се подаде предполагаемият собственик - гол до кръста , с рошава черна коса , падаща над очите му . Той те погледна сънено и раздразнено продума:
- Какво искаш , защо ме събуди . За Бога , виж колко е часа !
- .... Съжалявам , но не трябва ли да работим ?
- ХА , мии даа , за това те наех , да работиш , а аз да спя . - Джънгкук трясна вратата под носа на момичето .
След няколко секунди съзвземане , Лейла отново почука на вратата .
Вратата се отвори рязко :
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ИСКАШ?!- Джънгкук крещеше срещу зяпналото от недоумение момиче .
- А...аз .... , ааа , .... нямам ключ за магазина . - заекна Лейла.
Изражението на момчето веднага омекна , направи конфузна гримаса , обърна се и се отдалечи навътре в тъмната стая , след няма и по-малко от 20 секунди се върна и подаде един голям златен ключ - толкова красив и изящен , орнаментите по него хипнотизираха Лейла . Тя го гледаше и не продумваше . Джънгук я изкара от транса на ключа :
- ЛЕЙЛА ! Хайде взимай ключа и отивай да работиш .
Лейла се съвзе и грабна ключа от подадената ръка , обърна се и трясна вратата на своята стая . Джънгкук разтвори очите си широко и смъмри нещо докато затваряше вратата:
- Колко странно момиче!
Когато Лейла влезе в стаята си , веднага погледна ключа , имаше нещо тайнствено и магично в него . Но сега трябваше да работи , взе единствено златния ключ и се запъти към извитите стълби водещи до първия етаж , там имаше още стаи , пазени от обемни дървени врати с красиви орнаменти. Само една единствена врата беше тъмно зелена ... и точно тя водеше в магазина . Лейла се доближи до нея и бавно я отвори . Озова се в тъмен , тесен коридор . Затвори необичайната вратата и бавно се промуши между двете претискащи стени , направи лек завой и се озова в магазина в който беше вчера . Отиде до входната врата и я отключи . Обърна се и се запъти към бюрото в края на помещението . Дръпна стола зад него и седна . Бюрото беше толкова прашно и разхвърляно . Лейла си каза " трябва да изчистя този магазин " . Започна да чака клиенти.
Вече беше обяд , а през това време никой не беше се появил . Малко по -късно Джънгкук се дойде , пак беше с вчерашните черни дрехи , подчертаващи мрачния вид на момчето .
- Е , как минава първия ти работен ден , Лейла?
- Нито един клиент . Покъртително! - продума отчаяното момиче , облегнало се на едната си ръка .
Кук я погледна и се усмихна :
- Съвсем обичайно !
Лейла се изправи на стола и загледа бледото момче:
- Тогава защо ти трябвах .... , тук нямаш нужда от помощ , не идва никой ?!
- Скъпа Лейла , това , че не идва никой , не значи , че не трябва да отварям магазина рано и да кисна по цял ден сам ! Сега поне ще се наспивам , а през другото време ще имам компания - ти .
Лейла го погледна и изсумтя , отново се отпусна на дланта си и се загледа в една точка .
Джънгкук продължи да я гледа :
- Нали знаеш , че не е задължително да стоиш по цял ден в тази прашна дупка . Отвън също може да чакаме клиенти .
Кук се усмихна обърна се и се запъти към вратата , отвори я и седна на обичайната тухла пред магазина . След няма и минута , Лейла също се озова при него . Седна до красивия младеж на незнайно как , появила се друга тухла .
Беше толкова тихо , сякаш бяха само двамата на този свят . Бяха се загледа ли в калдъръмения път и мълчаха . След няколко минути мълчание , Лейла развали тишината :
- Джънгкук ... кой те задължава да работиш тук ?
- Никой не ме задължава , нали трябва да изкарвам пари , трябва да работя .
- А кой е собственика , ти живееш на горния етаж ?
- Цялата къща , заедно с магазина беше на баща ми , но той умря преди година .Сега всичко това е мое , но трябва да работя и да изкарвам пари , за да не умра от глад . Но както виждаш почти никой не идва . Някак си свързвам двата края , но през тази година бях най-съмотния човек .
- Е сега съм с теб , но не за дълго , надявам се до тогава да намериш друга компания . Съжалявам за баща ти !
- Всичко е наред ! Той не беше от най-добрите бащи , но ми липсва неговото присъствие ! - Куки се усмихна леко.
Лейла го погледна и също се усмихна . Така прекараха остатъка от деня , говорейки си и гледайки към празния , тесен път !