Сега Лейла стоеше пред една съвсем различна гледка . В Корея сега беше нощ , а тук слънчев ден . А Лейла , къде ли всъщност се намираше ?! Тя се съвзе от шока и бавно и предпазливо започна да върви по очукания прашен път. Направи няколко крачки и се обърна да види дали вратата още беше там , но уви , нямаше я , ни следа , ни помен от тъмнозелената врата . Лейла още по-уплашена продължи напред . Оглеждаше се наляво и надясно . Опитваше се да разучи обстановката . Пред нея имаше дълъг каменист път , кърски и прашен . Покрай него имаше просторни поляни с изсъхнала трева , не се виждаше нищо друго , освен жълтия простор . След най-много 20 минути вървене , Лейла стигна на един кръстопът . И двата разклона изглеждаха еднакви . Сега Лейла не знаеше на къде да тръгне . Тя трябваше да отиде в тъмния град , но кой ли път водеше до там . Изплашеното момиче се остави на интуицията си и пое на дясно . Вървя известно време и постепенно започна да става тъмно , започнаха от двете страни на пътя да се появяват високи тъмнозелени борове , с всяка изминала крачка ставаха все по-гъсно разположени . И вече когато се образува гъста борова гора , стана съвсем тъмно , но не обичайното тъмно , а имаше една загадъчна светлина , все едно над този път беше поставена лампа , която разпръскваше слаба тъмнозелена светлина!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Най-после , Лейла забеляза появата на малки къщички , но те бяха стари , дървени и овехтели! Пътя я отведе до един малък площад , около който отново имаше същите срутени къщички , от този кръгъл център излизаха много на брой тесни улички (място колкото да вървят двама човека един до друг) . По тези улички имаше къщи ,които бяха плътно една до друга , двуетажни и отново дървени(като къщите в Стария град в Пловдив). На всяка къща отпред имаше малко столче , а до него стълби , които водеха под къщите . Под всяка една къща имаше магазинчета , където работеха хората .
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Е..., Лейла си помисли:" Явно съм в правилния град , нека сега да намеря в коя уличка и в кой магазин е лекарството за майка ми!"
