Замъка

506 34 48
                                    

Нещо скочи върху Лейла - едро и космато , можеше да се оприличи , като гигантско куче . Изплашеното момиче започна да крещи и да се опитва да се измъкне от звяра , но неуспешно . В този момент Джънгкук изблъска голямото куче , хвана Лейла за ръка и се затичаха към замъка . Кук се обърна и видя , че звяра все още е след тях. Най-сетне стигнаха до двореца . Кук отвори тежката врата и двамата с Лейла влязаха в голямо и студено помещение . Двамата притиснаха тежката врата с гърбовете си и се свлякаха запъхтени . А от другата страна се чуваше дращене на нокти и ръмжене. Минаха около 20 минути , докато звяра онемя .
- Какво беше това , по дяволите! - Лейла продума , все още гледайки в една точка в земята .
- Върколак ! - така спокойно изрече Кук .
Лейла не можа да продума . Двамата едва станаха . Бяха се озовали в голяма празна и студена зала , всичко беше мраморно , имаше две стълбища , които се извиваха нагоре , по стени покрай тях беше пълно с картини . Джънгкук и Лейла престъпваха бавно към средата на входната зала . Погледнаха стълбите , после срещнаха погледите си и кимна едновременно .

Двамата бавно закрачиха по стълбището

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Двамата бавно закрачиха по стълбището . Стигнаха на втория етаж , там отново имаше зала , но по -малка от входната , около нея беше пълно с врати . Двамата решиха да разгледат , но повечето помещения бяха заключени . Тези които отвориха бяха кухня , няколко големи и просторни холове и още няколко стаи , които бяха съвсем празни и не можеше да се разбера , за какво са служели. Всичко беше запустяло , можеше да се каже , че от години не беше стъпвал жив човек . Отново имаше стълби , които водеха на третия етаж , там имаше спални помещения . Кук и Лейла се върнаха на първия етаж .
- Дали ... върколака си е тръгнал ? - попита тихо Лейла.
Джънгкук отиде до близкия прозорец , погледна , но картината не му хареса . Върколака лежеше пред голямата входна врата и чакаше вечерята му да излезе .
- Явно ще спим тук тази нощ. - обяви Кук.
Очите на Лейла се разшириха толкова , че щяха да изключат от орбитите си ! Но тя кимна примирително . Отвориха една тежка врата от страната на лявото стълбище . Видяха огромна бална зала със стъклен полилей и мраморен под , но всичко беше прашно. От страната на дясното стълбище имаше библиотека , която беше голяма колкото целия втори етаж .
- Явно ще спим на втория етаж ! - спомена Джънгкук.
Отидоха на втория етаж в една от всекидневните . Там имаше камина . Запалиха я с дърветата , които бяха отстрани . Постлаха одеяло и се настаниха на топлото място . Кук прегърна Лейла и двамата се загледаха в пламтящия огън . Мълчанието за тях беше привилегия. Лейла се обърна към бледия мъж :
- Радвам се , че съм с теб . Когато си около мен изпитвам сигурност .
Кук се усмихна и двамата се целунаха . Но този път никой не развали целувката и тя се промени от нежна и неволна в страстна . Лейла се озова по гръб , взирайки се право в очите на Джънгкук . Кук започна да целува Лейла по врата . Махна блузата и , после и дънките . Лейла остана по бельо . Дрехите на момчето също се озоваха на пода до тях . Съвсем скоро бяха чисто голи . Джънгкук си играеше с гърдите на Лейла , пулса и дишането и се ускориха . Кук навлезе бавно в нея , докато свикне . Лейла изстена . Джънгкук забърза тласъците . Момичето заби ноктите си в гърба му. Кук гледаше замъглените от удоволствие очи на любимата му . Дишаше тежко , а Лейла стенеше името му . Още няколко тласъка и двамата свършиха . Джънгук легна до Лейла и се завиха . Прегърнаха се и заспаха пред топлия огън .

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Night vortex Donde viven las historias. Descúbrelo ahora