Night vortex

Плачещата върба

Лейла и Джънгкук вървяха по една тясна пътека осеяна с вечнозелени борове. Единственото нещо развалящо тишината бяше чуроликането на птичките . Вече беше се стъмнило и при обичайни обстоятелства Лейла би се страхувала , но Джънгкук и даваше сигурност.
Двамата стигнаха до една голяма , желязна порта , обрасла с брашлян . Кук се приближи и бутна леко едната страна на голямата врата , тя се открехна с дразнещо скърцане. Подкани Лейла с ръка , да го последва . Двамата влязоха в един голям двор с много храсти , дървета и цветя , но не бяха поддържани . Посредата на двора имаше фонтан , над него имаше две статуи под формата на феникси , от човките им бликаше вода . Лейла се шокира , защото двата феникса левитираха във въздуха , но си замълча , защото знаеше , че това в този свят със сигурност е нормално. Счупените плочки на двора бяха осеяни с паднали листа и клонки . След като минаха фонтана , Лейла вдигна погледа си и пред нея се обрисуваха тъмните очертания на голям и величествен замък . Тя ахна . Кук я хвана за ръката и двамата продължиха право към двореца . Момичето не спираше да гледа имението с удоволствие. Но за учудване на Лейла , те не влязоха през входната врата на голямата сграда , а се запътиха по една пътека точно до замъка - тясна и стръмна , но все така озеленена.
- Джънгкук , къде отиваме ?
- Просто ме следвай !
След пет минути вървене по пътеката се озоваха на един голям хълм . Навсякъде кръжаха птички , но не обикновенни , а целите светеха , като малки лампички . Имаше дърво , което беше по-голямо от всяко друго , което някога би видяла Лейла . Беше върба , клоните и падаха чак до земята , а пухчетата по нея светеха във синьо .
-... Джънгкук .... ккакво е това място?!! - Лейла гледаше с насълзени от изумление очи.
Кук се усмихна , хвана я нежно за ръката и бавно се запътиха към невероятното дърво . Кук отмести светещите клони и се озоваха обвити като в прегръдка от върбата . Бяха до дебелото стъбло на вълшебната върба , покрай тях се сипеше нежен златист брокат. Седнаха в близост до клоните и леко ги отместиха . Лейла погледна напред и гледката на старото и очукано селище ще появи пред очите и . Целия вълшебен град се виждаше от мястото на което бяха седнали . Кръглия център и разклоняващите улици от него изрисуваха слънце от къщи . Беше изумително красиво.
- Как е възможно дори такъв град да изглежда красив от далеч . Толкова е мрачен , а обрисува слънце! - Лейла едва проговори.
- Това е бил замисъла на построяването на града , да изглежда като слънце . Преди това селище не беше мрачно , беше красиво , светно и изпълнено с добра енергия . Хората бяха съвсем други . - Кук обясни.
- Какво е станало?
- Стария оправител на града беше свален от сегашния , който е зъл магьосник . И от както той дойде на власт , целия град започна да се променя малко по малко .
Настана тишина , но Лейла отново е развали:
- Какво е това място , толкова е красиво?
- Да , красиво е , целия град е създаден , когато се е родила тази върба . Дървото държи цялото селище и се грижи като майка за него . Ние всички сме живи , заради него , ако то умре , умираме и ние ! Но и то се е променило , откакто магьосника е на власт , умира със всеки изминал ден.
- Това , значи , че скоро ще умрете!!!
- Не , Лейла , докато дървото умре ще минат хиляди години , но все някога това ще стане и вече този град и съществата в него няма да съществуват и то заради оправителя - Вейлиян .
Джънгкук изкара храната , която беше купил . Подаде я на Лейла . Тя пое сандвича и отхапа :
- Ти няма ли да ядеш ?
- Не , не съм гладен .
Лейла повдигна рамене си и отхапа отново голяма хапка от сандвича. Когато се наяде двамата легнаха назад и се загледаха в светещите птички. Дълго време те мълчаха и това доставяше удоволствие и на двамата ! Джънгкук хвана нежно ръката на Лейла . Пръстите им се обвиха . Двамата се погледнаха и бавно скасиха разстоянието . Устните им се сляха в нежна и изпълнена с чувства целувка . Отново се загледаха в птиците и падащия брокат . Не искаха този момент да свършва . Но изведнъж...