Night vortex

Неочакван посетител

Нощта отмина , слънцето надви луната и бавно се покачи на хоризонта . Огънят в камината беше угаснал и беше останала само сивата пепел . Джънгкук се пробуди първи , облече се и слезе на долния етаж , за да провери дали върколакът си е тръгнал . Както и предполагаше , вече го нямаше . Отиде в библиотеката , разгледа се и избра една от многото прашни книги на рафтовете . Седна на един фотьойл и разтвори старата книга , зачете се в очакване Лейла да се събуди . След около 30 минути момичето влезе в библиотеката и се запъти към бежавото крисло където Кук беше седнал с гръб . Отиде пред него с кръстени ръце и повиши тон:
- Какво си мислеше? Когато се събудих си помислих , че си си тръгнал и си ме оставил !
Джънгкук само я погледна . Тя продължи още по-ядосана :
- Нищо ли няма да кажеш ?! Сега сигурно няма да ме погледнеш повече ... Добре , щом така искаш . - Лейла се обърна рязко и тръгна с бърза и нервна крачка към големия изход.
Кук стана от фотьойла и каза с дълбок , но тих глас :
- Лейла , чаках те да се събудиш и да се приберем задно . Не си въобразявай неща , които няма да се случат !
Момичето спря и се обърна бавно към любимия си , гледайки в земята:
- Извинявай.
Джънгкук се приближи към нея и я прегърна . След това се отдалечи бавно и хвана за ръка:
- Време е да се прибираме .
Те излязоха от голямата врата на библиотеката , после и преминаха входната врата на замъка . След известно време ходене , се прибраха . Изкъпаха се и отидоха в магазина . Деня им мина твърде еднообразно и обикновенно , с изключение на това , че преди да затворят магазина , някой влезе , някой който за Лейла беше обикновен клиент , но за Джънгкук нещо много повече , някой когото и той не би очаквал , но сега стоеше пред него и го гледаше право в очите .

Съжалявам , че не бях качвала от доста време !
Представям ви една кратка глава , но скоро пак ще пиша . Надявам се да ви държи в напрежение и да очаквате следващата част с нетърпение .