Night vortex

Шопинг?!

Бялата светлина проникваща от единствения прозорец в стаята , накара Лейла да отвори очи . Лежа известно време в топлото си , меко легло и изведнъж седна на края на дюшека . Погледна колко е часа ( 6:30) ... отиде до гардероба и го отвори ... в мига в който видя празната , черна дупка осъзна , че няма нито една дреха!!! Ядосана трясна вратата и отиде да се изкъпе , с отвращение сложи дрехите с които е била и вчера . Взе ключовете и се запъти към вратата . В този момент се почука , Лейла отвори и видя Джънгкук с обичайното секси , мрачно излъчване , облегнат на рамката на вратата:
- Ъъъ , сериозно ли мислиш да ходиш със едни и същи дрехи 1 месец ?
- Сериозно ли , мислиш , че искам ?! Нямам нито една дреха . Сегаа , ще ми дадеш от твоите !
- Ооо да ... , не си познала . Идваш с мен да ти купим дрехи .
- С парите които нито ти , нито аз имам ... Ок , ти си шефа!
- Имам връзки скъпа , не се ласкай !
  Двамата излязоха от къщата и Джънгкук поведе Лейла по обичайния и единствен тесен път . Вървяха известно време , навсякъде около тях се шляеха някакви странни вещици (поне за Лейла всички бяха вещици и вещери , все още не знаеше с какво е изпълнен този "свят"). Истината е , че имаше страшни , стари бабички и дядовци  , а всички останали не бяха страшни , а мрачни и потайни. Докато Джънгкук обясняваше , че отиват в магазина на близък приятел на покойния му баща , една стара вещица се нахвърли на Лейла и започна да я дърпа с ехидна усмивка :
- Влез в моя магазин ! Ще ти разреша всички проблеми.
Лейла се уплаши и се доближи възможно най-близо до Джънгкук , погледна в земята и се опита да игнорира лудата бабичка.
- Ей не я закачай , защото няма да можеш да решиш своите проблеми !!! - обади се заплашително Джънгкук!
Кук погледна Лейла и се усмихна:
- Няма от какво да се плашиш , тук повечето са безобидни.
- .... Повечето....?! - прошепна уплашеното момиче , гледайки още в земята.
  Най - сетне стигнаха до желания магазин . Както всеки останал , той също се намираше под къща . Цялата сграда беше боядисана в катранено черно , а над входа на магазина с огромни , бели букви пишеше : " СЪВРЕМЕННА МОДА" .  Двамата младежи влязоха , веднага в ляво беше бюрото , което се водеше каса , а зад него беше един възрастен мъж , с бяла , мазна коса до раменете , големи , черни кръгове под очите , които напомняха за безсъние . Човекът беше облечен в черен анцунг и бяла тениска на която пишеше "ХЪРШИЛ - ТВОЙ ВЕРЕН ПОМОЩНИК"
- Хейй , Хършил , как върви с магазина ? - Джънгкук започна разговор.
- Ооо , приятел , от кога не съм те виждал ! С радост забелязвам , че стилът ти на обличане е все същия .
- Така е , но сега трябва да ми помогнеш да променя стила на това момиче тук !
Стареца огледа Лейла:
-Това ще е доста трудна задача . .... Но никой не се съмнява в менннн! - ухилин се Хършил .
Излезе из зад бюрото и се запъти към наредените рафтове пълни с дрехи в края на магазина , качи се на един стол и издърпа четири парцала . После отиде от другата страна и от най- долу  взе още дрехи . Отиде при чакащите и просна дрехите на бюрото . Започна да ги показва :

- Е , мисля , че всичко е готово . - стареца сгъна дрехите и ги сложи в торба , подаде ги и се усмихна .
- Хършил ... , благодаря ти. Длъжник съм ти. Нали знаеш , ако имаш проблем , само звъниш и го разрешавам !
- Разбира се , Джънгкук . Със здраве да ги носи новото ти гадже!
Лейла се обърна:
- Нее , ние не...
Джънгкук я прекъсна :
- Благодаря , Хършил ! До скоро.
Двамата излязоха от магазина и се запътиха обратно към къщата .
Лейла се обърна към Кук:
- Какво по дяволите ! Защо не каза , че не сме гаджета . А и изобщо не мерих дрехите , даже не ме пита за размери .
- Първо , мислиш ли , че ако кажа , че не си ми гадже няма да ме залее с хиляда въпроси , коя си , какво правиш тук , защо аз ти взимам дрехи ?! И второ , тук не ти трябват размери , всяка дреха се променя по формата на човека който я носи . Ясно ?! Нещо друго да питаш?!
- Какъв е той , какво същество е ?
- Лейла , не всички тук са някакви чудовища ! Той просто е продавач и знае някои заклинания , това е всичко .
- Оу , ясно ! ... Джънгкук ти какъв си ?
- Не му е мястото и времето да говорим за това !
- Добре , извинявай .
Известно време мълчаха и Лейла отново развали тишината :
- Кук , гладна съм !
- Мамка му ! Забравих , мамка му !!!
- Какво , какво забрави ?
- Че ти ядеш .
- Ъъъ , даа , ти все едно не ядеш ?!
- Добре , отиваме в магазина срещу нас , там има храна !
Стигнаха до тяхната къща , а малко по надолу , от другата страна имаше нещо като супермаркет . Беше къща от дърво и надписа над магазина гласеше " ХРАНА ЗА ВСЕКИ ВКУС"
Джънгкук се обърна и ти подаде чантите :
- Стой тук , аз отивам да взема нещо за ядене .
Лейла кимна.
След малко Кук се върна с още една чанта . Той се доближи до Лейла и се усмихна загазачно : 

- Искаш ли да отидем на едно място ? Мисля , че ще ти хареса , а и е перфектно за вечеря!
Лейла се усмихна :
- Какво правим още тук ?!