Night vortex

Jungkook

- Здравей ! - Лейла продума тихо.
- Мястото ти не е тук ! Тръгвай си ! - Джънгкук гледаше строго Лейла , право в очите .
-  Знам , че мястото ми не е тук , но не мога да си тръгна , майка ми е тежко болна и скоро ще умре ! Една старица ме прати тук. Каза ми , че трябва да намеря лекарство , което ще върне майка ми на крака!
- Е , мисля , че това което търсиш е при мен.- Кук се усмихна на една страна (лека , потайна усмивка , която казваше "скъпа, не знаеш какво те чака" ) .
- Тт-така ли ?! Къде е лекарството , колко пари искаш? - заекна Лейла.
- Ххахахахаххаха..... ПАРИИ??! Ооо не , не искам пари , искам нещо друго ! - отново усмивката се върна на лицето на Джънгкук .
Уплашена , Лейла го гледаше дългите няколко секунди и накрая продума плахо:
- А , какво искаш?
- Хмм , мисляя , че имам нужда от помощ в този магазин , работата е доста , а на мен не ми се занимава !
- КАКК , НЕ МОГА , МАЙКА МИ ЩЕ УМРЕ СЪВСЕМ СКОРООО!!! - Лейла плачеше и крещеше едновременно.
Беззащитното момиче се свлече на земята . Застана на колена , скри лицето си с ръце и започна да ридае силно . Джънгкук се смая . Стана от тухлата и с озадачена физиономия се приближи бавно до Лейла . Той клекна до нея :
- Яааа , стига плачи , какво си се разциврила тук . Какво да те правя , а ? Ставай , ставай и влез вътре в магазина . Ох какви сте човеците , ненормални , пълни хаховци !!!
Лейла стана и с помощта на Кук влязоха в магазина. Той я сложи да седне и застана срещу нея:
- Как се казваш ?
- Лл-лейла. Ти?
- Джънгкук . Слушай сега ... Лейла , щом си тук в моя свят , времето е спряло ... в твоя свят , но само за теб и за хората свързани с теб . Това значи , че болестта на майка ти не се развива , тук и една година да стоиш , майка ти и всички около теб ще се на същото положение като сега!
- Значи , в момента не губя време и майка ми е добре?!
- Да , точно така . А сега , нали знаеш , че няма нищо безплатно на този свят . Трябва да си купиш лекарството , а твоите пари не важат при мен . За това ще работиш 1 година с мен .
- Щом майка ми ще е добре през този период съм съгласна ! Нека да започваме.
Лейла стана , избърса сълзите си и погледна към Джънгкук . Подаде ръката си и се усмихна . Джънгкук погледна ръката на момичето , после премести погледа си към очите ѝ. Усмихна се и пое ръката ѝ! Здрависаха се ! Сега и двамата се чудеха , какво ли следва от тук нататък .