Night vortex

Безнадеждно търсене

Лейла се оглеждаше , нямаше никакви хора на площада , сякаш всичко живо беше се изпокрило по срутените си къщи . Таеше мъртва тишина, която пронизваше ушите на бедното момиче. Лейла тръгна по едно от разклоненията на центъра . Тя се оглеждаше, за да види някой човек , но нямаше никой . По едно време стигна до входа на първия магазин който видя , от тук нататък магазинчетата бяха едно до друго . Тя беше достатъчно изплашена , но трябваше да преборва с мъка всяка капка страх , която се тъеше дълбоко в нея. Направи крачка , престъпвайки на стъпалата водещи до подземното магазинче . Стъпало по стъпало , въже след въже , което я дърпаше назад , назад към сигурността , назад от страха , но мисълта за майка ѝ я правеше силна. Сега тя отваряше вратата и влизаше в магазина.
- Здравейте . - продума Лейла .
- Коя си ти , ти не си една от нас , ти си външна , надуших те още от преди да си влязла в магазина ми . Махай се!!!
  Пред Лейла се изрисува картина , която беше твърде необичайна за нея . Магазина беше малък , нямаше никакви прозорци , беше потънал в мрак , но няколко лампи на стената , които имитираха свещи разкъсваха тъмнината . По стените имаше дървени шкафове с прашни и замъглени витрини , в тях бяха наредени различни стари и плашещи джунджурии . Имаше стари бижута , овяхнали цветя , различни овехтели окрашения за къща . Бяха окачени картини с паяжини на тях! А в дъното на магазина имаше бюро , дървено , прашно и занемарено. На него имаше купища листове и писалки . А зад него стоеше ниска жена , сравнително млада , но с някои побелели кичури коса . Беше облечена в черна роба до земята . Косата ѝ беше поставена на нисък страничен кок , с няколко паднали кичури. Беше красива , но нещото което превлече вниманието на Лейла , бяха очите на дамата , те бяха изкрящо жълти , със зеници като на змия . Ноктите ѝ бяха дълги и мръсни , а докато говореше , от устата и се подаваше език , разцепен на две , точно като на пепелянка . Лейла започна да говори:
- Съжалявам госпожо , да , не съм от този град , но бях пратена , майка ми е тежко болна и ми казаха , че тук има лекарство , което ще я излекува и ще я върне към живот!
- Момиче , в моя магазин няма никакви лекарства , потърси в някой друг , но помни , че от този град няма да излезеш такава каквато си влязла . Махай се докато не е късно , защото после ще станеш една от нас и то по волята си!  - обясни жената - змия.
- Благодаря Ви , но трябва да спася майка си на всяка цена. Довиждане.
Лейла се обърна и излезе . Продължи към следващия магазин . Така обиколи почти всеки в този град , някои същества я гонеха , други се правеха на мили , докато се опитваха да я заключат , за да я използват като робиня или да я изядат!

Беше останал само един единствен магазин , Лейла беше на предела на силите си , но се бореше с умората. Стигна до една задънена улица , където се разполагаше последния магазин , той беше по-малък от останалите , и се различаваше от това , че беше зелен , а и от вътре светеше зелена светлина . Пред него на една голяма тухла беше седнал млад мъж , около двайсетте години . Беше облечен с черни прилепнали скъсани дънки , черна тениска и черно кожено яке. Беше с тъмно кафява коса , която падаше по страните му и закриваше част от лицето му. Лейла се приближи към него и той вдигна главата си . Лицето му се разкри и Лейла ахна , красотата му я остави без думи . Двамата се гледаха без да свалят очи един от друг!