One love story♥️♥️♥️

Глава 14

Щом се събудих първото нещо,което привлече погледа ми беше спящото до мен момче.Оставих малка целувка на челото му и се запътих към банята.Взех си бърз душ и се облякох.Днес нямах тренировки,затова не приготвих екипа си.Сложих си лек грим и вързах косата си на висока опашка.Прегледах дали съм оправила раницата си,като не забравих да погледна и тази на Мартин.След това се запътих към кухнята.Видях че има още доста време преди да тръгнем за училище.След около десет минути се качих в стаята и събудих Мартин.Той се намръщи,но аз го целунах по бузата и усмивката се появи на лицето му.След като се облече си говорехме известно време и закусихме.Решихме да тръгваме за училище.Докато гледах през прозореца на колата видях Деси и брат ми.Но вместо този път да се ядосам си замълчах и няколко сълзи потекоха от очите ми.Побързах да ги изтрия.До няма и пет минути бяхме в двора на училището.Мартин ме хвана за ръката и заедно тръгнахме към кабинета ни по География.Щом влязохме забелязах две нови деца.Бяха момче и момиче.Бяха близнаци.Момичето веднага се домъкна до нас и ни се представи.Казваше се Амелия.Имаше дълга коса,която беше боядисана наполовина в розово и синьо.Очите ѝ си личаха,че не бяха с естествен цвят,понеже бяха лилави.Тя каза че очите ѝ са така,защото много обича цветните лещи.Видях буквално как съблича Мартин с поглед.Ядосах се,понеже той започна да я оглежда.Седнах на един от задните чинове и започнах да ровичкам из телефона си.Усетих как малка сълза се стече по бузата ми.Бързо я изтрих,но осъзнах че вече съм  цялата червена и че спиралата ми се разтече.Вече плачех,а дори не знаех,защо.Госпожата тъкмо влезе в стаята,а аз тръгнах вратата след нея и се затичах към тоалетните.Докато бягах усетих стъпки зад себе си.За мой късмет беше Стели.Тя само ме прегърна и ми каза,че всичко ще е наред.Облегнах се на рамото ѝ и заплаках.Тя само ме гледаше със съжаление.Целия час мина в плакане на рамото на приятелката ми.Наистина се радвах,че тя ми е приятелка.След като звънеца би за междучасие отидох до стаята на класната ни и ѝ казах,че си тръгвам,защото не се чувствам добре.По изражението ѝ си личеше,че разбира какво е станало.Каза,че ще предупреди учителите,че съм си тръгнала.Аз ѝ благодарих и казах,че може и утре да не съм на училище.След като излязох,Стели ме посрещна пред вратата и ми подаде раницата ми.Аз я взех и казах и на нея,че се прибирам.Докато вървях по коридора ги видях.Не мога да повярвам,че съм била толкова глупава!Как можах да повярвам,че той наистина има чувства към мен!А сега го виждах да целува Амелия!Та те се запознаха днес!Но и в началото с мен и него стана така.Цялата се разтреперих и тръгнах към него.Сълзите напираха в очите ми,а аз не можех да ги задържам.Отново плачех,но този път ще му го върна.Щом ме видя се отдръпна от Амелия и започна да ми казва,че не е това,което изглежда.Аз просто забих очите си пълни със сълзи в неговите и с цялата останала ми сила го ударих.Той ме погледна объркано.
Аз-Върви по дяволите!Мразя те!Повече не искам да те виждам!-погледнах към него за последно и побягнах към изхода на училището.Цялата бях обляна в сълзи.Чувах го как вика зад мен,но не исках да слушам оправданията му.
Взех телефона си и набрах случаен номер.Беше Нат.
Тя-Хей,Никол!Как си?Какво става?
Аз-Аз...аз...имам нужда от теб.-казвах едва през хлипанията ми.
Тя-Какво е станало?Защо плачеш?
Аз-Мартин...-преди да кажа каквото и да е била тя ме прекъсна.
Тя-Разбрах.След десет минути съм пред тях.Спокойно!-затвори ми.
Затворих очите си за секунда и продължих да вървя.Щом стигнах до къщата му видях Нат.Тя дойде до мен и ме прегърна.
Тя-Сега влизаме в къщата,взимаш си нещата и идваш да живееш у нас!Няма да му позволя да те докосне!Не мога да повярвам какъв глупак е!
Аз-Не той е глупака,а аз!Аз повярвах,че между нас има нещо!Аз повярвах,че той ме обича!Аз го обичах!Но сега виждам,че той не е изпитвал същото към мен.
Тя-Вината не е твоя!Хайде взимай си нещата и да се махаме оттук.
Взех резервния ключ на Мартин и влязохме в къщата.Качих се в неговата стая.Усещах аромата му навсякъде.Изтрих сълзите си и изпразних гардероба му от всички мои дрехи.Взех две негови тениска.Не знам,защо но просто трябваше да ги взема.Взех и две негови hoodie-та и си оправих куфара.След това влязох в банята у обрах всичките си неща от там.След това си събрах целия багаж и слязох на долния етаж.Взех едно малко листче и на него започнах да пиша,докато сълзите ми падаха върху листа:
,,Благодаря,ти,за всичко което направи за мен.Научи ме кое е наистина важно за мен.Научи ме,че трябва да вярвам в любовта.Научи ме да обичам.Но сега знам,че само аз съм изпитвала нещо към теб.Винаги когато сутрин те погледнах спящ до мен си мислех-С какво заслужих това момче?-но разбирам,че нищо не е било истинско.Радвам се,че те опознах и че имах възможността да бъда твоя приятелка.Но колкото и да ми е трудно ти го казвам сега и няма да повтарям.Ти загуби доверието ми и вече не можеш да си го върнеш.Радвам се,че поне сега си намери някой,който наистина искаш.Никога няма да спра да те обичам,но всичко свърши.
С много любов,Никол!"
Цялата бележка беше в сълзи.Поствих я на масата в кухнята и върху бележката поставих колието,което ми беше подарил преди на което пишеше,, You're mine!".Надявам се поне сега да го даде на човека, който обича.До колието оставих и резервния ключ,който ми беше дал.Тъжна усмивка се появи на лицето ми.Тръгнах към вратата.Натали имаше копие на ключа и заключи вратата.Извикахме си такси.Когато пристигнахме пред къщата на Натали тя отвори вратата.Влязох навътре и ме обляха спомени,когато с Нат си правехме пижамени партита у тях.Тя ме поведе нагоре и ми каза,че ще спя в гостната.След като излезе си подредих нещата в стаята, гардероба и банята в гостната и се проснах на леглото.Минути по-късно Натали влезе с голям поднос с чаша горещ шоколад и купичка желирани бонбони.Засмях се леко и тя ми подаде подноса.Благодарих ѝ и тя излезе.Взех си телефона и погледнах в социалните ми мрежи.Погледнах профила на Мартин,където имаше снимки от някакъв бар.Явно много бързо ме е забравил.
Хвърлих телефона си в другия край на леглото и си пуснах някакъв филм.Каква ирония!Филма беше романтика!Докато го гледах очите ми се пълниха с сълзи.Изпих горещия си шоколад и започнах да ям желираните си бонбони,когато телефона ми извибрира.Взех го и видях,че са ме тагнали на снимка в Инстаграм.Отворох съобщението и на снимката Мартин и Амелия целуващи се,като естествено Мартин беше без тениска.На снимката пишеше:Вече не ми трябваш!👋🖕
А най-гадното е,че наистина го мислеше дори и да не беше пиян.Забих главата си във възглавницата си.Болеше неописуемо много.Реших да си взема бърз душ и да се оправя за утре.След час бях готова с всичко и казах лека нощ на Натали.Почти не мигнах вечерта и естествено цялата бях в сълзи.