One love story♥️♥️♥️

Глава 15

Събудих се от слънчевите лъчи,които бяха из цялата стая.Станах бързо от леглото и се оправих за училище.Днес след училище имах тренировка,понеже беше петък.Щом бях готова взех телефона си и влязох в профила на Мартин.Беше изтрил всичките си сторита и снимки от снощи.Леко се усмихнах и след това видях,че ми е писал преди десет минути.
Чата на Мартин и Никол
Мартин-Съжалявам за всичко!
Моля те,прости ми!
Защо си мислиш,че вече не те обичам?
Моля те!
Защо си оставила колието у нас?
Къде са ти нещата?
Никол-Не съм длъжна да ти давам обяснения!
Мисля,че в бележката бях написала всичко достатъчно ясно,за да разбереш!Това беше!Край!
Край на чата.
Пъхнах телефона си в джоба на дънките ми и тръгнах да излизам.Казах чао на Нат и тя ми каза,че след училище ще ме вземе и ще излезем с стари приятелки.Вървях към училище,когато усетих как някой ме хвана за ръката.Обърнах се и видях до болка познато лице.Измъкнах си ръката и продължих да вървя,като забързах крачките си.Не след дълго пак хвана ръката ми.
Аз-Не разбра ли,че не искам да те виждам!?Колко пъти трябва да ти кажа,че всичко свърши?Набий си го в главата!-блъснах го и продължих да вървя.Сълзите се стичаха по бузите ми,а не можех да ги спра.Защо всичко е толкова трудно?Не може ли всичко това да се случвана някой друг!Щом стигнах до двора погледнах напред и видях розовата коса на онази кучка Амелия.Буквално тръгнах към нея с всичка сила.Щом ме видя се изненада.
Амелия-Никол,здравей!Аз много съжалявам за вчера!Не знам,защо се нахвърлих веднага на Мартин.Бях глупава,много глупава.А онова,което видя вчера,не беше така както изглеждаше.Мартин ме отблъсна,но аз не спирай да му се натискам.Той ми каза,че нищо няма да стане,защото той те обича.Доказа го,когато тръгна след теб вчера.-не издържах.Тя си го просеше!Не можеше да ми казва,че Мартин ме обича,като тя просто се беше хвърлила отгоре му!Хванах я за косата и я съборих на земята.Тя извика от болка,но въобще не ми пукаше.Щом падна я ритнах здравата в лицето и в корема и тя вече не можеше да стане.Носа и беше в кръв и се беше свила на кълбо.Добре че никой не ни виждаше.След като се уверих,че няма повече да се занимавам с нея тръгнах към стаята в,която имах час.Нито ми пукаше за нея,нито затова,ще ако някой разбере,ще ме накажат.Щом влязох в стаята седнах на обичайното си място.Сега разбрах,че направих най-голямата грешка!Мартин няма вина!Знам,че е качил снимките и сторита,защото се е напил.Още щом влезе в стаята и видя,че седя на чина,на който попринцип седим двамата и се усмихна.Щом дойде до мен извади едно малко листче и написа нещо.След това ми ги даде.
,,Прощаваш ли ми,любов?"
Само го погледнах и се усмихнах.Забих устните си в неговите и той се зарадва.
Марто-Значи ми прощаваш?
Аз-Да,любов!-засмях си и се обърнах към него.
Марто-Значи се връщаш у нас?Моля те!-погледнах ме тъжно и се усмихнах.
Аз-Може би да!-отново го целунах и си говорихме докато не започна часът.