One love story♥️♥️♥️

Глава 11

Когато се съвзех бях в кабинета на училищната сестра и Мартин седеше и чакаше да отворя очи,докато господина ни по Физическо,класната и сестрата разговаряха.Погледнах към тях и те се озоваха срещу мен.Опитах да стана от малкото диванче в кабинета,но главата силно ме заболя.Мартин дойде до мен и хвана ръката ми.
Сестрата-Имаш нужда от почивка.Удара по главата ти е бил доста силен.По до ден-два ще си добре.Засега имаш нужда от почивка и да не се натоварваш.Добре,че се събуди по-бързо от очакваното.
Мартин-Аз ще я закарам до тях и ще ѝ помагам докато е у тях.
Класната-Ще пропуснеш часове,но ако учиш у вас може да направим изключение.
Аз-Моля Ви,госпожо!Обещавам,че и двамата ще учим и ще напредна с материала за училище.
Класната-Щом е така сте свободни.В сряда ще се видим.Пазете се,деца!Най-вече ти,Никол.Главата ти беше доста силно ударена.
Аз и Мартин-Обещаваме!-след това ми изписаха и болкоуспокояващи за главата и аз и Марто се прибрахме.Едва се движеха.Главата ми се въртеше.Едвам вървях в права линия.Щом се прибрахме Мартин отключи и веднага ме пренесе на леглото в стаята си.Аз се завих през глава,изключих тела си,за да не ми звънят през три секунди и се понесох в сладък сън.След около два часа се събудих и вече се чувствах по-добре.Изпих едно болкоуспокояващо и слязох да си направя нещо за ядене.Мартин го нямаше из цялата къща.Звънах му,но тела му беше останал в спалнята.Видях на масата бележка:
"Ще се върна до час.Не се притеснявай за мен.Когато се върнем ще правим нещо двамата!
Обичам те!"
ХОХО
Щом ще го няма близо час,ще звънна на мама и Стели.
Аз-Ало?
Мама-Здравей скъпа!Добре ли си?Обадиха ми се от училище и ми казаха,че по Физическо си получила силен удар по главата.
Аз-Чувствам се по-добре.Главата още ме боли,но иначе съм добре.Ти какво правиш?
Мама-Чакам татко ти да се прибере и ще ходим да видим леля ти Алисия.Нали ти каза,че роди близначета преди около седмица.
Аз-Да,напълно забравих!Бяха момичета нали?Кларис и Теди?
Мама-Да,все пак ги помниш!-и двете се засмяхме.
Аз-Да!
Мама-Е,а ще затварям.Татко ти се прибра.
Аз-Добре,мамо.Прати поздрави на леля,татко и Алекс.Може би в събота ще дойда да ви видя.О,и не забравяй да ми пратиш снимки на близначките.
Мама-Добре,мила!Пази се!Обичам те!
Аз-И аз,теб!Чао!-затворих телефона и започнах да пиша на Стели.Писахме си близо половин час и Мартин се прибра с две торби.Остави торбите до   вратата и ме целуна.
Аз-Е, къде беше?И какви са тези торби?
Мартин-Ам,бях  за малко с един приятел,а торбите са нещо...тайно.
Аз-Дай да видя!
Мартин-Не може!Ще разбереш,когато му дойде времето.
Аз-Добре!-нацупих се,а той ме обърна към себе си и ме целуна.Усмивката се появи на лицето ми.Телефона ми извибрира и видях,че мама ми е пратила снимки на близначките.Бяха толкова сладки!И толкова малки!Показах ги на Марто и след това легнахме и гледахме около пет филма на Marvel,докато ядохме пица и чипс.Неосетно сме заспали.
На другия ден.
Събудих се около шест и половина от странен шум идваш от кухнята.Огледах се за Марто,но го нямаше.Слязох до кухнята и видях Мартин прегръщаш някакво момиче.Много си приличаха.Сигурно е сестра му.Беше ми разказвал за нея.Казва се Деси.На 14 е и учи в друго училище понеже се мести с  майка им и баща им.Отидох до тях и Мартин ме представи на сестра си.Позната ми е отнякъде.Тази руса коса...О,не!Сетих се.Тя е момичето,което изгоних от вкъщи,когато я видях да се натиска с брат ми.Тя явно също си ме спомни.
Аз-Аз се качвам горе.
Мартин-Да не ти е лошо?Имаш ли нужда от нещо?Само ми кажи,ако има нещо.Става ли?
Деси-Защо ти пука за нея?Тя е кучката,която ме изгони от къщата на почти бъдещото ми гадже!
Мартин-Какво?Някоя от двете ви ще ми обясни ли?
Аз-Нека аз!Сестра ти е момичето,с което брат ми изневери на Нат.
Марто-Десислава,имаш ли обяснение за това?
Деси-Да,имам!С Крис бяхме заедно.А когато един ден се натискахме, така нареченото ти гадже влезе и ме изрита от тях!Ах,тази малка кучка!
Мартин-Та ти още няма 16,а си имала връзка с 19 годишен,който беше с братовчедка ни и дори ще  имат дете!Не мога да повярвам! Толкова ниско ли си паднала!Та вие дори не живеете в едни град!
Деси-Писахме си от доста време,говорихме си по Facetime и така един ден казах на наще,че идвам да те видя,а всъщност отидох у тях.Относно това за Натали... Знаех през цялото време.Но не ми пукаше,като цяло.Тя е кучка!Никога не ми е била роднина.Винаги получава всичко на готово,но не и този път!Крис каза,че ще я остави и ще остави бебето.Така че,кротнете се малко и спрете да ми викате!-не можех да я слушам.Тръгнах към нея,но чифт ръце се увиха около кръста ми и ме спряха.Започнах да плача,а Мартин беше на косъм да удари сестра си,но не му позволих.Не можах да издържа.
Аз-Сега ако се изяснихме може да се умиташ,преди да съм те изритала със собствените си ръце!-озъбих се и тя погледна към брат си.
Деси-И ще оставиш, тази уличница да ми говори така!Ти къв брат си,бе! Задник такъв!
Мартин- Първо-Никол е права!
Второ-Вече не си добре дошла тук,понеже това вече е моята къща.
И трето-Ако още един път си нарекла Никол кучка,не тя ,а аз ще те изритам оттук.Достатъчно ясен ли бях!?
Деси-Майната ви!Ходете се ебете!Ще се върна,но тогава няма да посмеете да ми говорите така! Изроди смотани!-излезе с трясък,а аз се облегнах на гърдите на Мартин и отпуснах.Решихме след малко почивка да започнем да учим у когато свършихме беше станало близо три следобяд.Пуснахме си някъде маратон на Гъмбол и цял следобед гледахме анимации.Оправихме се за утре,понеже вече ще отидем на училище и вечеряхме.После играхме на Monopoly два часа.Стана девет и половина и си легнахме.