Влязохме в асансьора.
-Мат ни чака долу!-каза той!
-Добре!
Слязохме при Мат и се качихме в колата му.По време на пътя си говориха някакви неща, а аз не ги слушах. Имам някакво лошо предчувствие за днес.
Стигнахме в заведението, където ни чакаха останалите и седнахме при тях, поръчахме си и започнахме един голям разговор какво е станало снощи на купона. Усетих някой да ме ръчка и видях, че това е Мат.
-Ела искам да поговорим!-каза, а аз кимнах взех телефона си и излязохме навън.
- Да Мат!-излязохме навън и се дръпнахме настрани от вратата.
-За снощи...-засрамено започна да говори и се почеса по вратът.
-Беше...-не продължих, защото телефона ми звънна, беше непознат номер.-Мат само един момент.-казах му и вдигнах без да се отделям настрани, а той само кимна.
-Ало!-казах.
-Здравейте, Катрин Питърсън? -попита мъжът на отсрещната линия.
- Да аз съм!-потвърдих, а Мат шепнейки ме попита какво става, а аз само вдигнах ръка пред него за да изчака.
-Аз съм доктор Майкъл Смит от болницата в Канада имам лоши новини за вас.-каза той, а дахът ми секна.
-Какви са те?Какво се е случило? -започнах да задавам въпроси, а Мат се стресна.
-Майка Ви Емили Питърсън бе простреляна!Моите съболезнования, не успяхме да я спасим, а мъжът с нея е в кома с тежки наранявания.-каза той.
-Невъзможно!-прошепнах, а телефона ми се изплъзна от ръката. Паднах на колене защото краката ми бяха омекнали, обляна в сълзи не можеща да повярвам какво се случва стоях на земята.
Няма я любимата ми майчица, няма повече никога да я видя. Мислех си и не можех да спра сълзите си.
-Кат какво стана, кой ти се обади?- Мат задаваше въпросите си и ме прегръщаше на земята.
-Мат няма я, вече я няма!-казах едва доловимо. Нямах сили за нищо това ме съсипа сринах се няма я, вече я няма.
~~~~~Гледна точка на Джаксън~~~~~
Всички разказваха как са си прекарали снощи на купона. Много се смяхме, най-вече на Елизабет, която се е напила зверски и нищо не си спомня. По едно време телефона ми звънна, беше непознат номер, станах и се дръпнах от групата.
-Ало!-казах.
-Здравейте!Джаксън Купър?-попита мъжът от отсрещната линия.
- Да, аз съм!
-Аз съм доктор Майкъл Смит!От болницата в Канада. Имам лоши новини за вас!
-Какво се е случило?-попитах стреснато аз.
-Тайлър Купър, баща Ви е в кома с тежки наранявания, а жената с него Емили Питърсън, бе простреляна и не успяхме да я спасим, моите съболезнования.-каза той, а аз стоях втрещен и не знаех какво да кажа.
Затворих телефона без дори да довърша разговора. Бягайки излязох и видях Катрин на земята, крещейки, обляна в сълзи. Прегърнах я!
-Спокойно!-започнах да галя косата и дори не бях усетил кога и моите сълзи се бяха стекли.
-Няма я Джак, няма я!-извика тя и започна да блъска по земята.
-Спри, спокойно!-казах и едва говорейки като и хванах ръцете.
-Джак баща...-започна тя.
-Знам, спокойно той ще се оправи, той е силен, а ние с теб хващаме първия полет за Канада.-прошепнах аз.
-Добре!-каза тя също шепнейки.
-Мат вземи си ключовете трябва да се приберем веднага!-казах му, а той директно се затича до кафенето за да ги вземе.
-Кат хайде, спокойно!-избърсах сълзите си и двамата се изправихме на крака, тя едва стоеше на нейните.
-Хайде да вървим!-провикна се Мат.
Той отключи колата си и дойде да ми помогне да вкараме Кат в нея.
Двамата седнахме отзад, а Мат запали и тръгнахме към апартамента.
-Спокойно!-прошепнах и отново, защото тя не спираше да плаче.-Ще отмъстим, ще си го получат!
-Ще отмъстим!-повтори тя след мен.
Здравейте, да отново съм аз и то с още една глава в рамките на една седмица, това си е чудо! 🤣🤣
Но нямаше как да не пусна, защото вие искахте некст и ето го и него.
Надявам се и тази глава да Ви е харесала!
Обичам Ви!!!!❤❤❤
#661 думи
