~~В предишната част....~~
-Той е странен. Кой знае какво е намислил.-започна.-Аз имам работа, а ти сделка за подготвяне. Така, че да вървим.-каза и стана.
-Добре аз като приключа и ще отида до Катрин.-казах, а той кимна и се запътихме по кабинетите си.
~~В тази част....~~
~~~~~~Гледна точка на Катрин~~~~~
Прочетох половината информация, която Найл ми даде. Вече е 15:30 часа очите страшно ме болят, изпих няколко кафета и главата ще ми се пръсне от цялата нова информация, която научих.
Не мога да повярвам какъв баща имам. Вече със сигурност знам, защо не ме потърси 11 години. 11 шибани години този мъж не се сети за дъщеря си. Много искам да се срещна с него. Искам да му задам толкова много въпроси, на които съм сигурна, че на повечето няма да отговори. Обаче не знам как да го намеря. Никъде из тези хиляди папки нямаше адрес. Крие се като мишка.
Някой почука на вратата и ме разсея от мислите ми.
-Влез!
-Госпожице Катрин, брат Ви е тук, обесних му, че не искате...
-Нека влезе.-прекъснах я. Тя само кимна и излезе.
След малко някой почука отново, а аз се изправих.
-Да!-казах и Джак влезе.
-Хей, Кат!Как си?-попита и ме прегърна.
-Добре съм. Нека седнем на дивана.- посочих му го и след това се настанихме.
-Е казвай какво има?
- Мисля, че аз трябва да попитам.- извъртях очи.-Та защо снощи не се прибра?-разпита започва, но все пак е мой брат и трябва да знае.
-Бях на пистата.-казах просто.
-До колко часа?
-Шест!-той се ококори, но не каза нищо повече.
-Е разкажи ми какво стана вчера на срещата.-каза той.
Разказах му всичко, което стана в бара до хилядите обиколки, които направих след него.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-Значи Саймън Питърсън е твой баща?- кимнах.-Добре, но какво е общото между баща ти и Ертан?-попита и аз се изправих. Отидох и награбих всичките папки.Върнах се отново до дивана и ги пуснах на масичката за кафе, като повечето се разпиляха.
-Въпроса е, кое не е общото?-казах.- Съдружници са в мафията и извън нея. Баща ми се занимава с това от 20 години, както и майка ми.Обаче не разбирам, защо ни е напуснал. Всичко е вървяло добре.-Джак стоеше на дивана не знаещ какво да каже, докато аз обикалях кабинета размишлявайки на глас.
-Ако го хванат направо ще го екзекутират. Издирват го в три щата тук. Знам само, че изобщо не е в Америка и то от 5 години, също така, и че е с друго име, но нищо друго не пишеше в документите. Трябва да го намеря искам да знам всичко. Сигурна съм, че дори знае нещо за смърта на майка ми.-ако е наистина така, и ако заради него е мъртва, Господ да му е на помощ, защото няма да излезе жив от това.
-Защо мислиш, че знае нещо за майка ти?-най-сетне се обади Джак.
-А защо иначе, вчера Диего започна с това как е тя и къде е, а след това ми каза Катрина.-замълчах за секунда.- Те ми казваха така само кото ми бяха ядосани. През другото време Кат или Кати.- продължих.-Той знае!-премина шок през тялото ми и най-сетне лампичката светна.
-Какво знае и кой?-попита Джак не разбирайки какво имам в предвид.
-Той знае, че се занимавам с мафията!- казах едва доловимо.
Няма и секунда и се чу силно чупене на прозорци. След това рязко ме прониза отвратителна пареща болка в дясното рамо.Изкимтях от болка. Алармата за сигурност започна да пищи, а Джак веднага дойде при мен.
-Кървиш!-каза притеснено. Виждах бялата ми блуза как става червена. Не боли толкова и преди съм била прострелвана.
-Пистолетът ми е в бюрото!-казах му, а той директно стана и се запъти към него. Преди това се огледа през вече начупените прозорци. Цялата стъклена стена е на парчета.
-Това е дело на снайперист, няма друг начин на 8-мия етаж сме..........
...Следва продължение.....
Хей хора това е новата част. Знам, че отдавна е нямало такава и нямам обяснение за това. Ако часта Ви е харесала, Ви моля да оставите мнение в коментарите.Дано Ви е харесала.
Обичам ви!!❤❤❤❤
#690 думи
