Събудих се от дразнещата аларма.Казах си „потрай още малко Катрин остават 3 дни и заминаваш".Станах и се запътих към банята.Направих всички процедури и излязох. Облякох си:
и отидох в кухнята.Изпих кафето си и се върнах да взема раницата си и екипа.Тръгнах към училище след 10 мин. вече бях в двора на училището, а на вратата стоеше не кой да е, а самият капитан на футболния отбор Лукас Морис с две думи „бившият ми".Държащ букет бели рози в ръка.Стигнах пред входа и той застана пред мен.
-Заповядай Кат.Искам да ти се извиня.Знам голям кретен съм, но.....-започна подавайки розите, но го прекъснах.
-Спести си го.А колкото до розите, дай ги на онази кучка, която изчука миналата седмица.-да знам гадна съм, но си го заслужава.
-Кат аз просто....-продължи, но отново бе прекъснат от моя милост.
-Не ми се слушат извинения ПАК!-казах твърдо.
-СТИГА МЕ ПРЕКЪСВА ИЗСЛУШАЙ МЕ!-повиши тон.
-НЕ МИ ПОВИШАВАЙ ТОН!!-казах като повиших и аз няма да мине този път, искаха кучка получиха я.
-ПРОСТО БЯХ ПИЯН.-продължи с тона.
-ТИ ГЛУХ ЛИ СИ, КАЗАХ НЕ МИ ПОВИШАВАЙ ТОН НЕ МИ ПУКА В КАКВО СЪСТОЯНИЕ СИ БИЛ ИЗЧУКА ЛИ Я, ИЗЧУКА Я, НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙ С ПРОСТИТЕ ТИ ИЗВИНЕНИЯ ТРЕТИ ШАНС НЯМА ДА ПОЛУЧИШ, РАЗБРА ЛИ??
-Кат извинявай просто исках отново да сме заедно.-започна да говори нормално.
-Просто ме остави, стига приключих с теб К-Р-А-Й.-спелувах му го.
-Добре, но запомни, че винаги ще те обичам.
-Да си ме обичал преди да ми беше изневерил 3 пъти ЧАО.
Той нищо не каза повече, а аз влязох в голямата сграда.Запътих се към кабинета по биология.С влизането видях Мадисън и тръгнах към нея.
Тя е моята най-добра приятелка имам и други, но тя ми е най близка.Моята групичка и тази на футболният отбор бяхме известните.
А за Мади тя е с русолява коса и синьо-зелени очи не си мислете, че е надута изобщо не е, както и всички от групата, изобщо не сме.
Тя тренира с мен баскетбол и когато сме двете играем страхотно.
Тя е с труден характер, когато става дума за хора, трудно ги допуска до себе си, но пусне ли ги никога няма да ги изостави, затова я обичам толкова много, тя е чудесна.-Хей Мади, как си?-попитах и седнах до нея.
-Добре!Ти?-пита и извъртя поглед от телефона си към мен.
-Ако изключим Лукас, съм супер.
-Какво е този път?Името ти изписано на терена с футболни топки или целият отбор си беше написал по една буква на стомасите си и си надигаха тениските и се получаваше „ПРОСТИ МИ КАТ"-каза тя това вече бяхме го виждали.
-Тези неща вече ги беше правил.Сега беше с букет и отново с ефтините си извинения, но не минаха отново.
-Браво на теб все пак ти изневери 3 пъти, колкото и сладки да бяхте това не е простимо.-обичам я такава, когато ме подкрепя, не мога да повярвам, че ще живея за напред без нея.
-Деца здравейте нека започнем с урока.-каза госпожата заемайки мястото си зад бюрото.
************************************
Най накрая часът свърши госпожата за секунди се изпари, а след нея аз и Мади тръгнахме.На излизане видяхме Лукас да се натиска с няква пикла от долните класове.
-Хей Лукас, започваш да ме забравяш.-казах, а той веднага отлепи усни от оная и се обърна към мен.
-Пробвам се!-с най-мазната усмивка ми го каза.Кипна ми, не че ми пука с коя се натиска, но да ми се прави на интересен, а преди 40 мин да ми се моли, няма как да стане.
Приближ се до него и му прошепнах:
-Дано когато целуваш друга да си спомняш за мен и устните ми.
Дано когато чукаш друга си представяш моето тяло върхо твоето.......-усетих напрежението му и продължих.-....Пожелавам ти да ти липсва дори начина по, който мигах.-отдръпнах се и му намигнах. Той стоеше и не казваше нищо.Аз и Мади се засмяхме и продължихме .Няма и две крачки и се обърнах.-КРАСИВ НЕГОДНИК.-извиках и всички около нас започнаха да му се смеят.-КАКВО ЗЯПАТЕ И СЕ СМЕЕТЕ ДРУГА РАБОТА НЯМАТЕ ЛИ СИ?!-развика се той, след това блъсна шкафчето си и изчезна на някъде.
Задачата зададена от мен да го ядосам беше изпълнена.
-Какво толкова му каза, че откачи?-пита Мади смеейки се още от току-що вдигнатия цирк.
-После ще ти кажа сега да влизаме в час.
Хора извинявам се за грешките. Това е първа част дано ви е харесала, а момчето горе е Лукас.Глава другата събота.
#752 думи