В предишната част......
-Веднага след като я преместим сестрата ще дойде да Ви каже в коя стая е.-отговори той и тръгна на някъде със сестрата.
-Слава богу! -Каза Кристин.
-Ще се оправи.-каза баща ми.
-Сигурен съм, че ще се оправи, след това че ще хвърчат глави.-каза Майкъл.
-Със сигурност! -Казах аз.
В тази част.......
~~~~~~~~Гледна точка на ??????~~~~~~~~
-Е как се справих?
-Мисля, че много добре Ви казах, че не искам да пострада. Къде ти беше ума?
-Това беше грешка.
-Каква грешка Евелин, трябваше да простреляте Джаксън!
-Била е пред него, нямало е никакъв шанс да простреля него, а и ако не бяхме гръмнали никой от двамата мисията се проваля. А и тя разбра, че знаеш. Стана добре тъкмо ще я сплашим малко.
-Какво ще сплашваш? Ако не се оправи почвай от сега да си копаеш гроба!
-Заплаха ли трябваше да бъде това?
-На такава ли ти заприлича?
-Да.-преглътна шумно тя.
-Точно така, заплаха е!
-За човек, който мрази дъщеря си изглеждаш доста загрижен.
-Внимавай как ми говориш, скъпа! Защото ако не бях аз, още щеше да си тънеш в помиите, които си направила. А сега излез не ми се слушат повече глупости.-тя стана и напусна кабинета.
~~~~~~~Гледна точка на Катрин~~~~~~~~
Болка! Усещах я по цялото ми тяло, но най-засилена беше в главата и в рамото. Тук идва момента, в който разбираш, че си затънал и с двата крака в дълбокото.
И трудно ще се излезе от него. Баща ми се опитва да върти неговите схеми, но явно не разбира, че моите са по-големи и от неговите. И да в момента може и да съм в болнично легло, но няма да се размине леко с това което направи. Не съм човек за подигравка и не мисля, че трябваше да се захваща точно с мен. Никога не съм очаквала нещо подобно от него. Та нали ми беше семейство? Тук идва тънкия момент, в който хората казват ,,не вярвай дори и насемейството си,,. В този случай може и да са прави, но ако нещата не стояха така винаги бих се противопоставила за думите им.
