Учителят ми [ЗАВЪРШЕНА]

4 глава

- Добро утро! - чух шептене и леко побутване от страна на Алек.
- Ъъ, добро да е! Сега ме остави намира! - след като му съобщих така яката новина се завих през глава с одеалото.
- Ще закъснееш за снимки! - хвърли одеалото ми настрана и открехна завесите.
- Само не и светлина! Ставамммм!

След бързо измиване на зъби и лице, взимане на дрехи под ръка, малко грим казах чао на Алек и тръгнах с неговата кола.

По време на път по радиото пуснаха една от любимите ми песни на Shawn Mendes и бързо увеличих. Сега ако някой ме слушаше как квича сигурно ще ме вкара в лудницата..
Паркирах на паркинга пред студиото за снимки и влезнах...

- Здравейте! Вие сигурно сте Lee Сана? - с усмивка ме попита мажът на около средна възраст. С кафява коса, зелени очи и мургава кожа. Американският му акцент си личеше, а походката му бе твърда. Той е новия ми шеф! Имате му е Сам Симсъм.
- Същата. Приятно ми е да се запознаем! - поклоних се с лека усмивка.
- Радвам се! Елате на сам! - след малко повече от минута, две стигнахме гримьорните и съблекалните. Беше доста оживено, а хората работеха на макс.
- Джес, приготвя за снимки! След 30мин да е готова! - след казаното господин Сам си тръгна и останах в ръцете на Джес.
- Здравей, приятно ми е! Както разбра се казвам Джес, а ти би трябвало да си Сана? Нали?
- Да.
- Добре. Облечи това! - подаде ми червен кожен гащеризон, който покриваше цялото ми тяло. - С ето тези токчета! - подаде ми също черни, на дебел ток от велур токчета. Ще бъде интересно.

***

По същото време, но при JK

Трябваше да отида на работа чак четвърти час, което означаваше спане, но гладът не чака. Така че бързо нахлузих анцунг и блуза и тръгнах към близкия супермаркет.
В супермаркета накупих разни глупости за бързо хранене и тръгнах, но по пътя кой да срещна...Човека който най- малко съм очаквал да видя! Нали замина за Кипър? Какво прави тук??

***

- Какво става след като ме оправите? - попитах Джес и Уоли. Уоли е момичето което прави грима. Една от гримьорките де.
- Ами, след точно пет минути трябва да се снимаш с един друг модел за една от страниците на списанието и след като приключите просто махаш всичко това и си тръгваш. - обясни всичко на един дъх, толкова просто.
- Добре.

- Къде е Клара, забога? - попита фотографа.
- Не съм сигурен. - отговори човека, който отговаря за декорите.
- Ето ме, ето ме! - заприпка, о чакай малко...това е моята Клара!
- Клара?!
- САНА? - извика и ми се хвърли да ме прегръща приятелката ми.
- Айде по-живо! Нямаме цял ден! - извика фотографа.
- Добре. - съгласихме се двете и се пооправихме и застанахме за снимка...

***

- Jungkook? - извика жената. А аз се направих, че не съм я чул и тръгнах по-бързо да ходя.
- Знам, че ме чу! Спри! Моля те! -- дръпна ме за ръката и се обърнах в нейна посока.
- Какво искате? Отново да развалите живота на дъщеря ви ли? - попитах изнервен.
- Не! Искам само да питам как е тя? Как сте заедно? Не я намирам в града.
- Добре сме и двамата! И няма да я намерите скоро! - след казаното просто продължих по пътя си, а тя осната на същото място което говорихме...

***

Н-н...н-н...н-н...

- Ало?
- Ало Алек?
- Да! Поръчката от Русия пристигнали?
- Естествено! Но шефа им иска...
- Какво иска? Пак ли ще ни върти на малкия си пръст?
- Иска трйно другия месец!
- Да бе! Тоя луд ли е?!
- Знаеш си го? Нямаме избор! Връзките с него са ни важни!
- Знам! Добре! Ще го обмисля и утре ще ти се обадя, за да ти кажа! Айде!
...